Тази пролет министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак се оказа подложен на удари от страна на непокорната и нетърпелива политика в страната си, пише „Politico“. Изправен пред все по-тежко политическо бъдеще, той взе решение да свика парламентарни избори на 4 юли.
В Съединените щати президентът Джо Байдън се сблъска със собствената си неблагоприятна политика и имаше подобна спешна нужда да разтърси надпреварата си с бившия президент Доналд Тръмп. Резултатът е най-ранният в историята дебат за общите избори, насрочен за 27 юни.
Във Франция президентът Еманюел Макрон в неделя вечерта се оказа унижен на изборите за Европейски парламент от силното представяне на дясната партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен. С внезапен ход, който шокира Париж и отеква в понеделник на целия континент, той реши да свика предсрочни избори за френски парламент, като призове избирателите до урните в рамките на два дни на 30 юни и 7 юли.
Логиката и в трите случая се оказва една и съща. Всеки лидер стигна до извода, че протакането и надеждата за най-доброто вече не вършат работа. Вместо това те възприеха една обща позиция: Започваме.
Изчисленията и на тримата се обединиха, за да създадат поразителен експеримент: Само след няколко седмици ще има бърза поредица от събития, които ще проверят жизнеността на традиционните политици в момент, в който голяма част от гласоподавателите явно са настроени за сътресения.
Макрон най-ясно изрази решимостта си да се възползва от инициативата, като заяви пред страната, че управлението на този момент е въпрос на национален характер, докато призоваваше за нови избори. Той изтъкна уверено:
„Да бъдеш французин в същността си означава да избереш да пишеш историята, а не да се ръководиш от нея.“
Сунак и Байдън със сигурност се надяват същото да се окаже вярно и за британството и американството. И тримата лидери са изправени пред индивидуално различни обстоятелства. Байдън е разделен от десетилетия във възрастта от Макрон и Сунак. И двамата по-млади мъже са имали успешни бизнес кариери и при встъпването си в длъжност са били възприемани като свежи фигури, представляващи смяната на поколенията – преди бързо да станат непопулярни.
Макрон и Байдън представляват борещи се центристки и лявоцентристки партии. Сунак е от дясноцентристката Консервативна партия, която държи властта от 14 години и явно е изчерпала възможностите си. Но тези различия само подчертават някои съществени прилики. И тримата лидери предположиха, че единственият им шанс да избегнат тежки и потенциално фатални политически проблеми е драматична промяна на замисъла в началото на това лято. И тримата се борят със сходни кисели електорати, като избирателите от двете страни на Атлантическия океан са засегнати от постоянната инфлация, неконтролираната имиграция, цената на жилищата и други. И тримата също така явно вярват, че техните опоненти са фундаментално безотговорни, дори опасни фигури – и че колкото повече избирателите се фокусират върху личностите и политиките на тези опоненти, толкова по-изкушаващо може да се окаже запазването на курса.
Това убеждение е в основата на цялото усилие на Байдън за преизбиране: че избирателите от средата на пътя, които обръщат внимание на Тръмп, са склонни да се отдръпнат от него. Едно е раздразнителен умерен гласоподавател да каже на анкетьор, че планира да гласува за Тръмп; друго е да види как Тръмп се разгръща и разгласява на сцената на дебатите и след това действително да дръпне лоста за него.
През цялата година демократите изтъкваха поредица от събития, които биха могли да повлияят на президентската надпревара в тяхна полза: Едно от тях е енергичното обръщение на Байдън „За състоянието на съюза“, а друго – седмиците на Тръмп, посветени на секвестирането, в съдебната зала в Ню Йорк. Но резултатите на Байдън почти не се промениха.
Демократите се надяват, че дебатът ще бъде различен. Представители на кампанията на Байдън, които говорят анонимно, за да бъдат откровени, твърдят, че сблъсъкът лице в лице с Тръмп би могъл да даде на електората скромния тласък, необходим, за да се върнат нещата в полза на Байдън.
„Трябваше да го вкараме отново в хола на американците“, заяви съветник на Байдън.
„Надпреварата е близка, нещата не трябва да се променят много“, каза друг служител на Байдън и добави за дебата:
„И това ще бъде един от най-добрите ни моменти да го направим.“
Рискът е, че може да се случи точно обратното – повечето избиратели да се окажат или развълнувани от Тръмп, или изтръпнали от неговите недостатъци, а вместо това един фокусиращ момент като дебата да изкристализира опасенията им относно възрастта, идеологията и неясните планове за бъдещето на Байдън като лидер. Именно това изглежда вече се е случило във Великобритания, където партията на Сунак само се разпадна още повече, откакто той обяви избора си. Вместо да върнат инерцията на торите и да поставят лидера на Лейбъристката партия Кийр Стармър в отбранителна позиция, първите седмици на кампанията разкриха тромавите политически инстинкти на Сунак и разкъсаха нови разломи в британската десница.
Никой друг въпрос не е доминирал кампанията досега така, както решението на Сунак от миналата седмица да напусне по-рано ритуалите по случай годишнината от Деня Д, за да се върне във Великобритания и да даде телевизионно интервю за кампанията. Сега Сунак е подложен на обсада както от лейбъристите, така и от надигащата се в собствената му страна дясна сила, водена от импресариото на Брекзит Найджъл Фараж.
Паникьосаните тори, които сега губят гласове отляво и отдясно, се страхуват от пълно унищожение.
„Те се самоубиха“, категоричен бе Фараж пред „Politico“ този месец и добави:
„Всичко свърши.“
Макрон може да се сблъска със същата съдба, ако се окаже, че гневът, който избирателите изляха на европейските избори, само ще нарасне през следващите седмици. От културна гледна точка обаче Макрон се намира в свои води, що се отнася до игрите с високи залози. Преди да започне да се занимава с политика, Макрон работи като инвестиционен банкер и сключва огромни споразумения за сливания, които могат да се разпаднат във всеки един момент. През 2016 г. той запали огънче под целия политически естаблишмънт в страната си, като създаде своя центристка партия и я изведе до изненадваща победа на изборите през 2017 г. – победа, която на практика унищожи историческите основни партии в страната като жизнеспособни политически сили. Сега той смята, че може да направи този трик отново.
В обкръжението на Макрон мислят по следния начин: Милиони гласоподаватели може да са се чувствали комфортно, гласувайки за 28-годишния крайно десен вундеркинд Джордан Бардела, защото европейските избори – според тях – просто нямат толкова голямо значение. Става дума за изпращане на депутати в парламента в Брюксел, чието функциониране не се разбира добре, а не за управление на текущи дела като училищата, здравеопазването или полицията у дома.
Гласуването за назначаването на Бардела за министър-председател на Франция, отговарящ за ежедневните дела на страната, обаче е съвсем различен въпрос, смятат от лагера на Макрон. А самият Макрон е на мнение, че мнозинството от французите няма да изберат конкретната версия на промяната, която им се предлага. Той ще разбере това съвсем скоро.
Както и колегите му в Лондон и Вашингтон.
Александър Дунчев: Поне 60% от българите нямат против да гласуват и то за зелена кауза!
