В живота ни има моменти, когато един малък жест, едно почукване на вратата или няколко шепи бонбони могат да спрат нечие сърце. В един обикновен български жилищен блок снощи, неочакваното веселие и шум от детски смях донесоха искра надежда на пенсионер, който се бори със загубата на своята половинка. Въпреки болката, той прие детската радост на вратата си с усмивка. Този спонтанен момент показва колко важни могат да бъдат малките жестове на близост и подкрепа. За случката става ясно от следния Facebook пост:
„Това е съседът ми отсреща. Днес е 40-ия ден, откакто загуби съпругата си. Човекът е много позитивен, с чувство за хумор, но загубата го удари като влак и го тормози самотата. Дали е уместно да го безпокоят децата от блока заради Хелоуин? Питах го следобеда.
Каза, че с радост, но не бил подготвен и взе да се притеснява. Връчих му две шепи бонбони и след около час му затропаха по вратата и после 20 минути майтапи с децата бяха. Трябваше да си изработят бонбоните. Като хукна тайфата нагоре по стълбите, ми благодари и видях сълзи в очите му.
Не е важен поводът, важно е да си тропаме по вратите понякога. По хубави поводи.
На горния етаж младежът беше на парти, но в тяхна чест беше украсил и подготвил ледарка, пълна с бонбони… Други съседи също се бяха подготвили и ги чакаха с радост.
Но като се върнахме и ги натирих да си поделят плячката, докато ние си пием виното, децата казаха, че най-забавен е бил господинът с бастуна отсреща.“
Денят на народните будители: Как грамотността определя успеха ни в обществото?
[…] […]
[…] […]