От трибуната на Народното събрание Димо Дренчев, народен представител от „Възраждане“, отправи въпрос към служебния финансов министър Людмила Петкова, защо министерството оттегли в окончателния вариант на бюджета собственото си предложение – да бъдат обложени с по-висок данък свръпечалбите на банките.
Посочвайки като несъстоятелни аргументите, че сумата от 810 милиона, която се планираше да бъде събрана от този данък, ще застраши стабилността на банковата система и ще вдигне лихвите по кредитите, Дренчев уточни, че като страничен ефект, една такава мярка би охладила и имотния балон, тъй като мерките които предприема БНБ до момента не дават желаните резултати.
Според него обаче платените от банките пари биха били напълно достатъчни, за да не се замразяват майчинските добавки или пък да не се връща 20% ДДС на хляба.
Той припомни, че това е предложено от самото министерство при изготвяне на проекта за бюджет и посочи, че печалбите на банките се облагат с такъв данък в поне 10 други страни.
Той даде пример с балтийските държави, които са пример за добро икономическо развитие. От думите му стана ясно, че Латвия ще го въведе от тази година, окуражена от много добрите резултати в Литва, а Естония планира да го въведе следващата година.
Според него за България мотивите за въвеждането на такъв данък би трябвало да бъдат още по-силни, защото печалбата на банковия сектор във страната е с най-висока възвръщаемост от всички страни, в които все още не е въведен такъв данък.
Печалбата на банковия сектор през изминалата година се повиши с едни невероятни 64%, посочи Дренчев, и то след не по-малко впечатляващият 46% ръст през 2022 г. Така банките са направили 5 милиарда и 500 милиона печалби само през последните две години.
Почти всичките тези пари ще бъдат изнесени към компаниите-майки в чужбина, което според него не е тайна нито за Министерство на финансите, нито за БНБ. Той посочи, че поради явните картелни споразумения между банките на пазара, те поддържат абсолютно съгласувано еднакво ниски лихви по депозитите и еднакво високи такси за услугите, а пък тези такси са им гарантирани благодарение на закони, които се приемат в Народното събрание и с решения на правителството.
Димо Дренчев отправи въпрос към министър Людмила Петкова по отношение колко точно са платили банките над тази печалба от 64% и над тези 5%, с които задължително са обложени мултимилиардните компании след приемането на глобалния корпоративен минимален данък, който така или иначе им вдига данъчните задължения с 5% във всички страни от ЕС.
От отговора става ясно, че след направена среща с БНБ и с Асоциацията на банките за плащанията, които ще бъдат направени от тяхна страна през 2025 г., включително и сумата, която е по допълнителния минимален глобален данък, и след предоставената информация става известно, че през 2025 г. ще бъде внесена изравнителната вноска, дължима за 2024 г.
Петкова посочи, че сумата значително надвишава това, което е било планирано в бюджета и за това не е внесено като предложение облагането на свръхпечалбите на банките и допълни, че въпросът стои отворен : ако народните представители решат данъкът да бъде приет, Министерството има готовност да разпореди неговото въвеждане.
Българската история с Румен Петков: Древна България – от желязната ръка на Артан до меча на Атила
