Трябва ли собствениците на ателиета да заплащат ток като небитови потребители? Този важен въпрос поставя общественият посредник на Бургас Тодор Стамболиев. В писмо до медиите той обяснява, че при него е постъпила жалба от човек от морския град по този казус.
Оказва се, че до месец февруари тази година за всеки имот в жилищна сграда, който по предназначението си не е жилище, а например офис или ателие, собственикът заплащаше изразходваното количество електрическа енергия по тарифите като за небитов клиент. А разликата в цената е значителна.
Голяма част от тези имоти, /макар с предназначение по документи като ателиета/ са ползвани от собствениците им като жилища.
Допреди седем месеца електроснабдителните дружества са приемали, че това не са имоти за живеене и са изисквали от абонатите промяна на предназначението на обекта. Това означава изготвянето на виза за преустройство, след това инвестиционен проект, мотивирано становище на инженер-конструктор, съгласуване с експлоатационните дружества, одобрение от ОЕСУТ – общински експертен съвет по устройство на територията и получаване на разрешение за строеж. След приключване на ремонтните дейности се получава и Удостоверението за въвеждане в експлоатация.
Затова някои от хората са прибягвали до съда и по съдебен ред с претендирали промяната в заплащането на електрическата енергия като за битов потребител.
Този въпрос е бил разглеждан и тълкуван както от административния орган – КЕВР, така и от различни съдилища, които в съответствие с разпоредбите на т. 2а във вр. с т. 33а на § 1 от ДР на ЗЕ/ вр. с чл. 2, т. 10 и т. 11 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 г. относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО/, както и чл. 6, ал. 1 и ал. 4, чл. 10, т. 1 и чл. 11, т. 3 от Общите условия приемат, че критерият за разделение между битов и небитов клиент е на плоскостта на заявените от абоната нужди, които ще се задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обекта, в който ще я потребяват.
За да се избегне противоречието между това дали абонатът да заплаща битов ток в зависимост от заявената нужда, или това да зависи от предназначението на обекта, законодателят с изменението на § 5. т.29 и 29а от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, /бр.16 от ДВ 2021 год./ посочи изрично, че „При определяне на предназначението на сградата ателиетата се считат за жилищни“. Без значение е дали сградата е жилищна, или е сграда със смесено предназначение.
По мнение на Стамболиев собствениците на ателиета би следвало да могат да заплащат изразходваното количество енергия по цени като за битов абонат, защото и като заявена нужда за изразходван ток и по предназначение, ателиетата са определени като жилища.
Освен това според обществения посредник това би следвало да стане чрез Заявление до електроснабдителното дружество и да важи само за имотите в сграда, която е въведена в експлоатация.
