В понеделник цената на суровия петрол се понижи рязко, падайки под 20 долара за барел в Съединените щати. Това е най-големият регистриран спад за последните 18 години, като е породен от опасения, че световните мерки за ограничаване на заразата може да продължат с месеци и да доведат до последващи спадове в търсенето на гориво, пише „Reuters“.
Световният петролен индекс “Brent crude” беляза спад с 2,09 щатски долара или 8,4%, достигайки 22,84 щатски долара за барел в 09:17 по Гринуич. Малко по-рано цената удари дъно от 22,58 щатски долара – най-ниското от ноември 2002 насам.
Петролният индекс “U.S. West Texas Intermediate” (WTI) беляза спад от 1,11 долара или 5,2%, достигайки 20,40 долара за барел. По-рано през деня цената за барел падна до 19,92 долара.
Цената на петрола е толкова ниска, че за много нефтени компании става нерентабилно да продължават да оперират. Анализатори обясняват още, че компаниите с високи производствени разходи няма да имат избор освен да преунстановят дейността си, особено предвид че хранилищата са почти пълни.
“Търсенето на нефтени продукти се изпарява на фона на COVID-19 кризата, довела до редица глобални мерки за ограничаване на пътуванията”, коментира нефтеният анализатор към “UBS” Джовани Стауново.
“В краткосрочен план цените на петрола може да паднат още надолу, за да може да се реализира продукция, която да позволи поетапното преустановяване на дейността и препълването на нефтените запаси”, добавя още той.
Изпълнителният директор за нефтените пазари към “Rystad Energy” Бьорнер Тонхауген коментира, че “веригата за доставки на нефтения пазар е прекъсната поради неимуверните загуби, причинени от спада в търсенето на суровината. Това доведе до търсене на алтернативи, които да се приложат най-късно до април-май”. Сред тях са и намаляванете на разходите в петролните рафинерии и увеличаване на хранилищата.
Освен от кризата на търсенето нефтените пазари са ударени и от арабско-руската ценова война, която наводни пазара с допълнително предлагане.
Представител от енергийното министерство на Саудитска Арабия обяви в петък, че правителството не се намира в преговори с Русия за балансиране на цената на петрола. Това се случва въпреки увеличаващия се натиск от страна Вашнигтон за преустановяване на ценовия дъмпинг, който доведе до спад от повече от 60% по-рано тази година.
С очаквания спад в търсенето до15-20 милиона барела на ден и със спада от 20% от миналата година анализатори вярват, че ще се наложи драстично свиване на производствените разходите и отвъд Организацията на страните износителки на петрол (ОСИП).
“ОСИП, Саудитска Арабия и Русия може и да си изгладят различията, но като цяло ОСИП няма много възможности за действие. Спадът в търсенето заради COVID-19 кризата просто е прекалено голям”, коментира Лахлан Шау директорът на пазарните проучвания към Националната Австралийска Банка.
Ценовият спред на петролните фючърси на “Brent” достигна рекордната разлика от 13,45 долара за барел за периода между май и ноевмри. Същевременно шестмесечният спред за щатски суров петрол се увеличи до -12,85 долара за барел – най-голямата обезценка от февруари 2009 насам.
Тежкото състояние на цените подтиква търговците да задържат нефтените си резерви за бъдеща търговия.
Азиатските фондови борси също белязаха спад в понеделник въпреки драстичните мерки на централните банки да стабилизрат пазара с намаляване на лихвените нива и изкупване на ценни книжа.
В понеделник централната банка на Китай неочаквано намали лихвените проценти за облигациите с обратно изкупуване с 20 базисини пункта. Това е най-глямото намаление за последните пет години, като е част от поредица стъпки за облекчаване на икономиката, бедстваща от пандемията от коронавируса.
Превод: Ивайло Йотов
