С премахването на преференциалните ставки по ДДС и преследването на инфлационния критерий за влизане в еврозоната, цените на храните отново станаха централен въпрос в обществените и политически дискусии, информираха от ИПИ. Те бяха повод за бойкоти на търговските вериги и за предложения за нормативни ограничения на надценките. Настоящият анализ представя дългосрочната ценова динамика на храните и я съпоставя с промените в доходите на домакинствата.
Според хармонизирания индекс на потребителските цени към януари 2025 г., ценовото равнище в страната е нараснало с 42% спрямо 2015 г. При храните обаче увеличението е значително по-високо – 79% за същия период. Сред отделните групи храни се наблюдават сериозни разлики в темпа на поскъпване. Най-голямо увеличение има при зеленчуците – 98%, следвани от хляба – 94%. В другия край на спектъра се намират рибата и морските дарове с ръст от 42% и плодовете с 48%. Останалите хранителни продукти са в диапазона между 50% и 80% поскъпване.
До края на 2021 г. увеличението при общия хранителен индекс е около 20%. След това, обаче, скоковете в цените на суровините, енергията и трудовите разходи водят до ускорено поскъпване. Ако разгледаме последните три години, тоест периода от месеците преди войната в Украйна до януари 2025 г., ценовата динамика е още по-осезаема. Общото ниво на потребителските цени се е увеличило с 26%, но при храните поскъпването е 50%, а при зеленчуците – 56%.
Интересен случай са маслата и мазнините, които за този период са поскъпнали с относително по-скромните 22%. Това не отчита резките им скокове през лятото и есента на 2022 г., когато цените достигнаха рекордни стойности. Хлябът е една от храните с най-голямо поскъпване през последните години, като стойността на ценовия му индекс достига 223 спрямо 2015 г.
През 2022 г. цената му се повишава със 100% спрямо 2015 г., което води до въвеждането на нулева ставка на ДДС. Това води до временно поевтиняване, но при нормализиране на цените на суровините, стойността на продукта остава стабилна. През 2024 г. държавата въвежда таван на търговската надценка на хляба, но анализът показва, че това не е имало видим ефект върху крайната цена. Обратно, премахването на нулевата ставка на ДДС в края на 2024 г. води до рязко поскъпване на хляба с над 30% само за един месец.
Ценовата динамика обаче трябва да се разглежда в контекста на доходите. За периода между 2015 г. и 2023 г. увеличението на средния доход на лице от домакинство е 119%. По предварителни данни за 2024 г., този ръст достига 135%.
Заплатите на работещите също отбелязват по-силен растеж спрямо цените на храните. Това означава, че дългосрочното нарастване на доходите далеч надвишава ръста в цените на храните. Дори в хипотетичен случай, при който домакинствата се изхранват единствено с хляб, той би останал по-достъпен спрямо 2015 г.
През последните години цените на храните наистина нараснаха значително, особено при хляба и зеленчуците. Въпреки това, ръстът в доходите на домакинствата се оказва по-бърз от темпа на поскъпване на хранителните продукти. Опитите за регулиране на цените чрез тавани на надценката не са довели до осезаеми резултати за крайните потребители. По-скоро те изглеждат като удобен популистки инструмент, с който политиците демонстрират ангажираност към темата, без реално да постигат ефективни резултати.
Вместо механично регулиране на цените, политиките следва да се фокусират върху подобряване на икономическата среда, стимулиране на конкуренцията и намаляване на административните тежести за производителите и търговците.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
