Цените на петрола скочиха заради опасенията, че ситуацията в Израел и Газа може да попречи на добива от Близкия изток, предава „BBC“.
Суровият петрол Brent, международният еталон, се покачи с 2,50 долара за барел до 87,05 долара, докато цените в САЩ също се покачиха. Израел и палестинските територии не са производители на петрол, но регионът на Близкия изток представлява почти една трета от световното предлагане.
Нападението на Хамас срещу Израел беше най-голямата ескалация между двете страни от десетилетия. Западните държави осъдиха атаките. Говорител на „Хамас“, палестинската въоръжена групировка, каза пред „BBC“, че групата има пряка подкрепа за този ход от Иран – един от най-големите производители на петрол в света. Иран от своя страна отрече да е замесен в нападението на заседание на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк в неделя, предаде „Ройтерс“. Иранският президент Ебрахим Раиси обаче изрази подкрепа за атаката.
Енергийният анализатор Саул Кавоник коментира пред информационното издание, че световните цени на петрола са се повишили „поради перспективата за по-широк пожар, който може да се разпространи в близките големи нации производителки на петрол като Иран и Саудитска Арабия“.
В понеделник сутринта цената на западнотексаския междинен суров петрол, еталонната стойност на САЩ, се покачи с 2,70 долара за барел до 85,50 долара. Кавоник обясни:
„Ако конфликтът обхване Иран, който беше обвинен в подкрепа на атаките на „Хамас“, до 3% от световните доставки на петрол са изложени на риск.“
Каролайн Бейн, главен икономист по суровините в Capital Economics, заяви в програмата Today на „BBC“, че Иран е увеличил производството на петрол през тази година въпреки санкциите на САЩ. Тя потвърди:
„САЩ изглежда са си затворили очите за стабилното нарастване на иранското производство, което… ще бъде по-трудно за САЩ да игнорират от тук нататък.“
Като цяло г-жа Бейн каза, че Capital Economics очаква търсенето на петрол да надхвърли предлагането през последните три месеца на годината и „това трябва да подкрепи по-високите цени“.
Ормузкия пролив
Кавоник изтъкна, че около една пета от световното предлагане ще бъде „държано като заложник“, ако преминаването през Ормузкия пролив, жизненоважен маршрут за търговия с петрол, бъде прекъснато.
Ормузкият пролив е от решаващо значение за основните износители на петрол в региона на Персийския залив, чиито икономики са изградени около производството на петрол и газ.
Несигурността относно това как могат да се развият събитията през следващите дни може също да стимулира инвестициите в държавни облигации на САЩ и долари, които инвеститорите традиционно купуват по време на криза, каза Джеймс Чео от банка HSBC.
В понеделник централната банка на Израел заяви, че ще продаде до 30 милиарда долара чуждестранна валута в опит да успокои пазарите и да подкрепи собствената валута на страната, шекела, която падна рязко. Чео добави:
„На този етап има малко нервност. Инвеститорите искат да видят малко повече яснота, особено по отношение на икономическите данни и относно развитията, свързани с геополитическата несигурност.“
След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. цените на петрола скочиха, достигайки над 120 долара за барел през юни миналата година. Те спаднаха до малко над 70 долара за барел през май тази година, но оттогава непрекъснато се повишават, тъй като производителите се опитаха да ограничат производството, за да подкрепят пазара.
Саудитска Арабия, основен производител на петрол, заяви, че ще направи съкращения с милион барела на ден през юли. Други членове на ОПЕК+, група от страни производителки на петрол, също се съгласиха да продължат съкращенията на производството в опит да укрепят слабите цени. ОПЕК+ представлява около 40% от световния суров петрол и нейните решения могат да окажат голямо влияние върху цените на петрола.
