Ценни природни местообитания в защитена зона „Айтоска планина“ са под сериозна опасност, сигнализират от Българска фондация „Биоразнообразие“ /БФБ/. Две фирми са внесли инвестиционно предложение за изграждане на фотоволтаичен парк на територия от 140 хектара (колкото 200 футболни игрища) в защитена зона.
Изграждането на фотоволтаични паркове в „Натура 2000“ зони, обявени по Директивата за природните местообитания, е забранено изрично с решенията по екологичната оценка на Националния план за действие за енергията от възобновяеми енергоизточници. Срокът на действие на националния план обаче изтече.
А докато се приеме новият план, се появи инвестиционното предложение на въпросните фирми. Българска фондация „Биоразнообразие“ води дълга битка срещу изграждането на соларния парк в защитената зона “Айтоска планина”, но новият директор на РИОСВ-Бургас отново допусна за разглеждане документацията по проекта.
Срокът за изпращане на становища и възражения срещу проекта изтича на 6 февруари.
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи “За да остане природа в България” подкрепя изграждането на фотоволтаични централи, но извън защитени природни местообитания.
Фотоволтаичните (соларни) инсталации са алтернативен източник за производство на енергия, който през последните години става все по-достъпен и предпочитан от инвеститорите.
Технологията се счита за природощадяща и е един от одобряваните методи за борба с климатичните промени. За изграждане на фотоволтаични инсталации са необходими само панели, инфраструктура за съхранение и пренос на ток, слънце и място. Много място. Това означава, че за да бъдат рентабилни тези инсталации, е необходимо да обхванат големи по площ територии. Ето защо се изграждат предимно в пустеещи и неизползваеми селскостопански земи. Когато обаче се изграждат в ценни за биологичното разнообразие територии, конфликтът между бизнеса и природозащитата е налице.
Фотоволтаиците могат да унищожат големи площи ценни природни територии. Как се случва това? Панелите хвърлят сянка, която е непреодолима за растителните видове. Освен това нарушават водния режим – дъждовете не падат върху почвата, а върху панелите. След това водата се концентрира в определени участъци, което спомага за ерозията на почвата. Животните също отбягват фотоволтаичните паркове и така губят ценни места за размножаване, търсене на храна и почивка по време на миграция и зимуване.
Такава ще бъде съдбата на 140 хектара от защитената зона “Айтоска планина”, ако бъде допуснато изграждането на фотоволтаичен парк там. Това обаче не означава, че коалицията “За да остане природа в България” е изцяло против фотоволтаичните централи.
„Смятаме, че е крайно необходимо обществото ни по-скоро да премине към използването основно на енергия от възобновяеми източници. Този преход зависи и от активното участие на гражданите като производители на енергия за собствени нужди. Енергийната система на бъдещето ще е децентрализирана и ще включва множество малки соларни централи, които оползотворяват покривното пространство на частни домове, общински сгради и промишлени предприятия. Енергията, произведена от тях, ще може да се ползва на място, а излишъкът да се съхранява или продава в мрежата. Този преход ще се ускори след имплементирането на Директивата за насърчаване използването на възобновяема енергия в българското законодателство, което предстои“, пишат в своята позиция активистите.
