След като смъртоносният циклон Харолд вилня в редица тихоокеански островни държави, се породиха опасения, че пандемията от коронавируса може да попречи на възстановяването на региона, както и на прилагането на превантивните мерки за предпазване на уязвимото население от вируса.
Циклонът от пета категория връхлетя островните нации от региона миналата седмица, като уби десетки, наводи градове и остави стотици хора без домове, пише BBC. Дори в нормални условия ситуацията би била изключително кризисна, като сега на фона на опасността от пандемията от коронавирус последиците за пострадалите страни може да се окажат катастрофални.
Маршрутите за доставка на провизии в страните са пострадали, като множество хора са преместени в центрове за евакуация, където спазване на социална дистанция е практически невъзможно.
“Реално погледнато всички островни страни ще излязат с план за противодействие на пандемията, но едно е да имаш план, а съвсем друго да можеш да го изпълниш. Последиците от циклонът превръщат анти-кризисните планове в почти невъзможни”, коментира д-р Колин Токуитонга, декан на факултета по световно и тихоокеанско здравеопазване към университета в Оукланд.
“Циклонът в комбинация с надвисналата заплаха от COVID-19 създадоха изключително сложна и опасна ситуация”.
Връхлитащата буря
Циклонът Харолд се заформи на Соломоновите острови в началото на април, като достигна бреговете на Вануату на 6 април, след което се насочи към Фиджи и Тонга. По данни на националната агенция за борба с природните бедствия на Вануату над 160 000 души в страната се нуждаят от помощ.
Хуманитарната организация “Oxfam” твърди, че най-малко двама души са загинали на острова Пентакост, един от множеството острови на Вануату, където близо 90% от домовете и инфраструктурата са били разрушена.
На остров Фиджи близо 10 000 души се нуждаят от помощи по данни на местното подразделение на Червения кръст. Ключова инфраструктура за енерго и водо разпределение е била засегната, както още и пътища, училища и държавни институции.
На остров Тонга къщи, офиси и дори местното гробище са били разрушени. Ключови пътни артерии са увредени, както кейовете по крайбрежието на острова също са разрушени.
Най-много жертви са взети на ферибот, превозващ 60 души до Соломонските острови. Фериботът се е отправил към съседния остров въпреки бурните води и предупреждението на правителството да не се пътува по време на бурята. Към момента са установени 27 пасажера, които са паднали зад борда на кораба.
По данни на местна медия много от пътуващите са напускали столицата Хониара, след като правителството е отправило призив гражданите да се завърнат към родните си острови преди налагането на мерките за ограничаване на разпространението на коронавируса.
“Изключително трудна ситуация”
Много от островните страни бяха похвалени за навременната им реакция в борбата с коронавируса. Наложените карантини, както и забрана за пътуване поставиха в голяма степен нациите в изолация, като към момента почти няма острови с установени случаи на COVID-19.
Това е от изключителна важност, коментира д-р Токуитонга, тъй като здравните системи на страните са финансово нестабилни и трудно биха се справили с пандемията.
“Далеч няма нужната леглова база и обдишващи апарати за лекуване на COVID-19, както и достатъчно количество тестове.” обяснява още Токуитонга.
“Именно за това превантивните мерки на страните са от такива важни. Наложените досега карантини, затваряне на границите и въвеждането на социална дистанция са сред най-декватните мерки, които можеха да се вземат”.
От всички засегнати от циклона страни само на остров Фиджи има случаи на заболели от коронавирус, като към момента са 16 души от 880 000-ната популация на острова.
Жителите на Фиджи са призовани да спазват мерките за социална дистанция и по възможност да работят от домовете, но с връхлитането на циклона мерките за мнозина ще отпаднат, тъй като множество домове бяха разрушени.
Голяма част от пострадалите нямат друг избор освен да се преместят в центрове за евакуация, където мерките за социална дистанция са практически неприложими.
“Центровете за евакуация най-често са училища или църкви, където се скупчват множество хора поради липсата на друга алтернатива”, обяснява д-р Токуитонга.
“Предвид че хората се намират в затворени помещения, се създават перфектните условия за разпространяване на вируса”.
От представителството на Червения кръст на острова обявиха, че е поставен “фокус върху хигиената” в центровете за евакуация.
“Голямо предизвикателство е да балансираме призивите към хората, при все че от една страна хората не трябва да се срещат с никого освен с хората, с които живеят, а от друга страна ги призоваваме да потърсят убежище в евакуационните центрове”, обяснява Карл Лоренцен, директор по комуникациите на Червения кръст за тихоокеанския регион.
“Наложи се да вземем тежки решения”.
Превенция до край
Регионалният директор на “Oxfam” за тихоокеанския регион Райели Никол коментира за “BBC”, че циклонът е създал “изключителни логистични затруднения при предоставянето на помощ от първа необходимост, допринасяйки за значителните икономически и социални последици в региона.”
Дъщерната организация на Обединените Нации “Unicef” добавя, че “дори и в перфектни условия, каквито далеч не са в момента, пътуването в обширната островна мрежа е скъпо и сложно.”
“Вануату забрани достъпа до острова за всички чуждестранни граждани от съоръжения за сигурност, като пристигащата хуманитарна помощ преминава през стриктни здравни проверки, преди да бъде допусната на територията на страната”, обясни представителят на “Unicef Pacific” Шелдон Йет за BBC.
Въпреки мерките хуманитарната помощ продължава да преминава границите на страната.
“Вече има изпратена помощ от Австралия, Нова Зеландия, Китай и САЩ”, информира Джонатан Прайк директор на тихоокеанската хуманитарна програмата “Lowly”.
Въпреки това остава проблемът с икономическите последици. Фиджи например е страна, разчитаща в голяма степен на туристическия сектор, който изпитаваше затруднения още преди връхлитане на циклона.
“Около 40% от брутния вътрешен продукт на Фиджи е свързан с туризма. Хората губят работата си, тъй като индустрия е в пълен застой… това е голям удар за Фиджи, където годишно са заети близо 1 милион души в туризма”, обяснява Лоренцен.
Чуждестранни страни следва да се намесят в така създалата се ситуация, за да “сподпомогнат ограничаването на икономически последици”, коментира Прайк.
Обединените нации отпуснаха 2,5 милиона долара по направление хуманитарната програма за помощ на Вануату. Заместникът по извънредните въпроси на Обединените Нации Марк Лоукок коментира, че “повече от всякога” трябва да се помогне на страни като Вануату, за да се справят с климатичните бедствия.
“Това не само би спасило животи, но ще помогне да се създаде устойчивост, която ще е ключова при евентуален сблъсък с пандемията от коронавирус”.
Прайк обясни още за “BBC”, че “икономическите последици от циклона в комбинация с кризата от COVID-19 са най-голямата опасност за островните нации”.
“Правителствата вече изпитват остър недостиг на ресурси”, коментира още той.
Въпреки това Прайк вярва, че регионът ще се възстанови.
“Месните хора са изключително устойчиви. Ще успеят да преминат и през това”.
Превод: Ивайло Йотов
