„Спорете, водете дебати, оборвайте ответната гледна точка, но си останете все пак хора!“
Това написа във Facebook журналистът и влогър Цвета Стратиева, по-известна като Флора. Повод за нейния коментар е поредното ескалиране на напрежение между русофили и русофоби в България.
Флора признава, че е получавала дори смъртни заплахи поради нейната критика към Русия заради войната в Украйна. Тя дава и пример и със своята колежка Ружа Райчева, която е изразила различно мнение по темата, но също е била нападната със злобни коментари и заплахи в социалните мрежи. Публикуваме пълния ѝ коментар без редакторска намеса:
„Последните няколко дни, поради активността ми по темата Русия-Украйна и фактът, че разкритикувах остро Русия, получих около 200 нови съобщения на лично, поне 3, от които ми пожелаваха смърт. Ако смятате, че в коментарите ми е зле положението, трябва да видите какво е на лично. Това не е нещо ново за мен, преживява се.
Нещо подобно, впрочем, преди няколко дни се случи и с Ружа Райчева, само че от ответната страна на барикадата, за един неин пост, с който бях крайно несъгласна. Бих направила и един сравнителен анализ на коментарите, за да се видят някои хора отстрани колко злобни са станали в поляризацията си, как не просто обиждат личностно, но и пожелават смърт на 20-годишни момичета, на база Facebook статусите им, но не си заслужават вниманието.
Вместо това, ще ви споделя, нещо, което не съм казвала досега. Преди няколко месеца, когато ме изгониха от едно партийно събитие (официалната терминология по КК е “помолиха да напусна”, на принципа не “война” а “специална военна операция”), имаше двама човека, традиционно обвързвани с Възраждане, които реагираха светкавично и не само, че изразиха подкрепата си пред мен, след което ме защитиха многократно и публично, след което направиха същото и пред г-н Костадинов. Единият от тях беше Ружа Райчева.
Не мога да изброя пътите, в които съм била на различно политическо мнение от Ружа и съм въртяла очи на нейни статуси, особено по отношение на Русия. С пълна убеденост съм сигурна, че важи и обратното и тя надали се радва на някои мои “анти-руски”,
да ги наречем, пасквили. Но ако я познавахте извън фейсбук например, щяхте да знаете, че на фона на средностатистическия българин, тя е сравнително умерен човек. Имам някои роднини, както и множество познати на про-руски позиции, както впрочем съм убедена, че и вие, независимо от кои сте, познавате хора от ответната страна.
Тези хора съществуват, дишат същия въздух, работят в същия град като вас, пазаруват на същите места и не са и никак малко. Тези хора какво да ги правим? Не може да ги изтребим просто. Ако разделението беше 90/10, давай да ги забраним, ама в случая процентното съотношение е почти изравнено. Как се действа в таква ситуация? Аз друг изход освен да се опитваме да говорим с тях и да водим някакъв дебат не знам.
Трябва да кажа, че обидите, които видях към нея и тези, които прочетох към себе си се различаваха единствено по флаговете на профилните снимки. Можете да сте несъгласни с някого във Facebook, може да му коментирате, да му опонирате, дори да го докладвате, но не мисля, че трябва да прибягвате до там, че да го обиждате и унижавате в лично качество, както и да го заплашвате и да му пожелавате да умре. Не е приятно, казвам го от личен опит.
Този пост няма да промени гледните точки на нито една от двете радикализирани страни, но се надявам, че поне ще замисли част от тях докъде стигат. Обществото ни е крайно разделено, но все пак, поне се опитвайте да бъдете хора. Спорете, водете дебати, оборвайте ответната гледна точка, но си останете все пак хора. Не слагайте равенство между двете гледни точки, ако щете.
Нека Вашата е единствената вярна и правилна. Но се опитвайте да я защитавате с аргументи, защото иначе изглеждате слаби. Заплахите и пожеланията за смърт не са средства на добрия дебатьор.
Това е последния ми политически пост за известно време. Не мисля да чета и коментарите под него, защото предполагам, че ще чуя отвратителни неща и не виждам с какво това ще подобри деня ми. Надявам се все пак, че все ще има някой объркан да се замисли.“
