В българските традиции Лазаровден е не просто празник — той е обреден портал към зрелостта, женствеността и принадлежността към общността. Сред най-съществените ритуали, свързани с него, е кумиченето — древен обичай, който, въпреки забравата в някои райони, носи неизмерима стойност за всяка млада девойка, решила да се нарече лазарка.
Символика и роля на кумиченето
Кумиченето се провежда обикновено в неделята след Лазаровден — Цветница. Момичетата, участвали в лазаруването, пускат върху вода венци или нарочни дървени корабчета с лични белези. Вярва се, че чийто венец отплава най-надалеч, именно тя ще стане „кума“ — водачка на групата до следващия Лазаровден. Това не е просто детска игра — това е форма на инициация, в която общността признава зрелостта, ума и бъдещата отговорност на момичето.
Да станеш кума не е титла, която се дава на случаен принцип — тя се печели чрез участие, добродетел и чест. Именно затова всяка лазарка трябва да се включи в кумиченето: за да усети духа на съревнование, солидарност и принадлежност към групата.
Социалният смисъл на традицията
В миналото момичето, което става кума, придобива висок обществен престиж. Тя е не просто „шефката на лазарките“, а символ на младата жена, готова да поеме своята роля в живота. Днес, макар обществото да е различно, тази символика не е изгубила значимост. Участието в кумиченето възпитава самочувствие, отговорност и уважение към традициите — неща, от които всяко дете и тийнейджър имат нужда.
Противодействие на обезличаването
В съвременния свят, където социалните мрежи създават фалшива представа за идентичност, обичаи като кумиченето имат антидотен ефект. Те не са спектакъл за публика, а истинско преживяване, което свързва младите момичета с корените им, с природата и с реална, не-виртуална общност.
Предаване на традицията – въпрос на културна устойчивост
Няма жива традиция без живи участници. Ако лазарките не кумичат, този обичай ще изчезне, както много други вече са. Всяко участие е акт на съхранение на българското културно наследство, на предаване на знание и обвързване с миналото.
Участието в кумиченето е не просто красиво етнографско преживяване. То е символично встъпване в живота, в женствеността, в общността. И всяка лазарка заслужава да го изживее.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Бащата на Сияна: Майка й е в много тежко състояние! Буквално не може да си каже името!
