Подобно на много други сектори, туризмът на територията на континента е изключително уязвим на външни кризи и сътресения.
През последните две десетилетия туризмът в Африка се превърна в особено важен за голяма част от страните на континента икономически сектор. Това доведе до ръст в международните инвестициите, подобряване качеството на услугите, агресивни маркетингови стратегии и бизнес ориентирани социално-политически реформи.
По данни на Световната банка едно от 20 работни места в Субсахарска Африка се осигурява от туристическия сектор. Проучване на Световните обединени туристически организации сочи, че близо 67 милиона международни туристи са посетили Африка през 2018, като са генерирали приходи за континента в размер на 38 милиарда долара.
Организацията установява още ръст на международните туристи на континента от 4,2% за 2019, като преди избухването на пандемията от коронавирус бе проектиран ръст на туристите от между 3% и 5% до края на 2020. Сред факторите, довели до увеличението, са благоприятният икономически ръст в Африка, увеличеното търсене на въздушен превоз, подобренията в сферата на цифровите технологии и улеснения достъп до визи.
Подобно на други сектори туризмът и по-конкретно международния туризъм в Африка е изключително уязвим на външни кризи и сътресения, като за пореден път глобални събития поставят развитието му на карта. Сред проблемите на сектора от близкото минало са икономическите рецесии на континента, опасенията за безопасността (вкл. и опасенията от терористични атаки), природните бедствия, пандемиите и епидемиите. Сред проблемите са и негативни международни медийни отзвуци.
Разпростиращата се пандемията от коронавирус е поредната заплаха, като този път тя е по-сериозна от всякога. Поради тази причина африканските страни следва да почерпят от опита от близкото си минало и да изготвят план за противодействие на очакваните икономически последици от COVID-19.
Последиците от COVID-19 за туризма
Туризмът е сред най-тежко засегнатите сектори от заразата, която беляза началото си в китайския град Ухан през декември 2019. Световният съвет за пътувания и туризъм (WTTC) предупреди, че в глобален мащаб пандемията от COVID-19 ще доведе до съкращаването на до 50 милиона работни места в сферата на пътуванията и туризма.
Дори и с приключването на пандемията туристическият сектор ще се нуждае от близо 10 месеца, за да се възстанови. За развиващите се икономики като тези в Африка, би било нужно повече от година.
От друга страна Съветът прогнозира, че за 2020 международните пътувания към Африка може да се свият с между 1% и 3%. Това би се равнявало на загуби от между 30 и 50 милиона щатски долара. Азиатско-тихоокеанският регион се очаква да е най-силно засегнат. Същевременно последиците за Африка може да са от същия и дори по-голям магнитуд.
Туристическите атракциони на територията на континента остават затворени. Хотелите оперират с минимален капацитет, като на места са напълно затворени. Африканските страни ограничиха въздушния транспорт, като голяма част от ресторантьорските бизнеси са затворени поради мерките за социална дистанция.
Това доведе до масови съкращения на работни места и недоволство сред работната ръка. Правителствата вече отчитат спад в приходите и международните инвестиции.
Китай, Съединените Американски Щати и Европа генерират по-голямата част от приходите за африканския туризъм. Към момента във въпросните страни има пълни или частични забрани за пътуване заради обявените карантинни мерки. Следователно последиците за туристическия сектор в Африка се очаква да бъдат всеобятни и дългосрочни, предвид че ще е нужно време за икономическо и социално възстановяване.
Устойчивост и възстановяване
Туристическият сектор в Африка е устойчив и се е справял с редица кризи от миналото. Сред предприеманите мерките за справяне с кризите са превантивност, скоростно развитие и установяването на мрежа от центрове за облекчаване на негативните последици. Сред инструментите за възстановяване са медийни кампании и икономически мерки за своевременно възстановяване.
Това би означавало гарантиране на ранно установяване и контрол на потенциални огнища на заразата, както и осигуряването на защитно облекло. Това следва да се постигне чрез добре координирани и комуникирани действия, както и чрез активни маркетингови кампании и реклами.
Подобни медийни кампании бяха използвани за възстановяването на туризма в Съединените щати след терористичните атаки от 11 септември. В конкретния случай мерките доведоха до незабавен ефект при възстановяването а доверието на пътуващите, макар и на моменти да бе постигнато в ограничени мащаби.
Следкризисният маркетинг следва и да разбули всякаква дезинформация относно мащабите на заразата в Африка. Това би означавало да се комуникира броя на заразените хора, като числата да се сравняват със статистиките от други точки на света. Това би увеличило доверието на туристите и дори презентирало Африка като алтернативна дестинация за прекарване на почивните дни.
За разпространяването на подобни послания може да се използват традиционни и дигитални медийни канали, включително “YouTube” и други социални платформи. Това следва да се извършва като допълнение към традиционните маркетингови кампании, промотиращи Африка като туристическа дестинация.
Също така Африканските нации следва да осигурят финансова помощ за укрепването на туризма и свързаните бизнеси. Това включва данъчни облекчения, гаранции по заеми, застраховки и изкупуване на дълг от страна на правителството.
Провеждането на информационни кампании сред населението в туристическите региони би било от полза за окуражаване приветстването на международния туризъм.
Също толкова важно за страните от Африка би било да се фокусират върху развитието на местния и пан-африканския туризъм, като това следвало да послужи като катализатор за стимулирането на икономически ръст в сектора.
Това често е пренебрегван фактор, тъй като повечето маркетингови кампании са насочени към международните туристите, игнорирайки местното търсене на континента. Същевременно увеличаването на покупателната сила и на средната класа в Африка може съществено да допринесе за възстановяването на туризма.