Стотиците гълъби на площад Таксим, които традиционно са заобиколени от минувачи и най-вече от деца, които ги хранят със зърна, в последно време се “радват” предимно на полицаи и медийни представители, пише “CNN”. Пораждащото се чувство е по-скоро като от сцена от трилъра на Алфред Хичкок “Птиците”, отколкото като един от най-претъпканите площади в Истанбул, който по принцип приютява множество местни и туристи.
И отново, нищо от въздействието, което COVID-19 оказва по целия свят, не е нормално или познато. Миналият уикенд турското правителство приложи 48-часова блокада за 31 провинции, като засегна три четвърти от населението на Турция.
И докато критиците на правителството призоваваха за тези видове строги мерки, за да се ограничи разпространението на COVID-19, първоначалният резултат беше катастрофален.
Командният час бе обявен само два часа преди да влезе в сила, предизвиквайки паника за покупки в някои райони, тъй като хората се стичаха към хранителни магазини и пекарни, без да се съобразяват с мерките за социално дистанциране.
Социалните медии бяха наводнени с черен хумор за коронавируса: Съпруг, хванат в нарушение на коменданта, бягащ от мястото, остави колата и съпругата си на заден план; Мъж, който се опитва да избяга от наказателната такса, като казва, че не говори турски, но полицията разбира, че го прави…
След хаоса около полицейския час, президентът Реджеп Тайип Ердоган се обърна към нацията с аргумента, че Турция е достатъчно силна, за да защити и подсигури своите граждани, като същевременно призова населението да си остане вкъщи и обяви поредния час за затваряне по време на уикенда.
В противопоставянето на коронавируса Турция очертава своя собствен път – както в много други направления.
През седмицата препоръката за престой в дома се прилага само за тези хора, които са на възраст под 20 и над 65 години. На всички останали граждани на теория е разрешено да излязат, въпреки че много малки фирми са затворени, ресторантите са отворени за доставка или само на гише за поръчка, публичните места като паркове също не са обхванати от забраните, а банките разполагат с ограничени часове.
За разлика от тях, строителните обекти са в разгара си, заедно с фабриките и други бизнеси, които не желаят да претърпят икономически погром. Някои експерти казват, че частичните ограничения, като тези в Турция, могат да бъдат успешни – стига тези, които са уязвими, да продължат да бъдат защитени, а тези, които излизат и вършат работата си, да следват съответните мерки.
“Това е алтернативна стратегия”, заяви д-р Мохамед Мунир, вирусолог от университета Ланкастър в Обединеното кралство, обяснявайки, че здравите хора, които излизат за рутинно пазаруване, не е задължително да навредят.
“80% от заразените са се възстановили. Така че, ако това са здрави хора, които нямат основателни причини да си стоят вкъщи, тогава излизането е абсолютно полезно. Единствената полза от блокирането е, че разпространението на болестта ще бъде бавно, а натискът върху болниците ще бъде облекчен.”
Д-р Джеръми Росман, почетен старши преподавател по вирусология в Университета в Кент, казва, че е сложно, като се има предвид броя на случаите, за които Турция ежедневно докладва, и че частичните блокировки са наистина ефективни, само когато се правят рано и една страна все още има ниско ниво на заболеваемост, или ако дадена държава вече е достигнала своя пик и излиза от пълно блокиране.
“На ниво (Турция) повечето страни прилагат пълно блокиране. Частичното блокиране може да бъде добро, може да балансира поддържането на част от икономиката да функционира, като все още има ползи в опитите да се овладее огнището”, казва той.
„Зависи от това доколко населението се придържа към указанията и доколко изискванията за физическото дистанциране и поддържане добра хигиена на ръцете се прилагат на работните места. Но по пътя, по който Турция върви в момента, има риск това да не е достатъчно.“
Турция е сред първите 10 държави в света, когато става дума за потвърдени случаи на коронавирус, а броят на заразените в страната се увеличава с повече от 4000 случая на ден. Странен факт обаче е, че смъртността в страната е в пъти по-ниска от останалите засегнати държави.
Турската медицинска асоциация (TMA) казва, че официалната статистика на смъртността от коронавирус в Турция не включва случаи, които категорично показват наличие на COVID-19, но тестът е отрицателен.
“Лекарите от нашата асоциация съобщават, че дори тези компютърни изследвания и/или клинични находки показват заболяването, ако резултатите от PCR тестовете не са положителни. Ако пациентът почине, те не се записват от статистиката на загиналите от Covid-19”, казват от ТМА в доклад. Компютърната томография е образно изследване, докато PCR тестовете се използват за откриване на РНК на вируса.
Турският министър на здравеопазването Фахретин Коца твърди, че смъртността на Турция от заразата – малко над 2% – се дължи на големия здравен капацитет на страната и на протокола за лечение, който е различен от другите държави.
Коца казва, че за разлика от други страни, подходът на Турция е да се бори с огнищата на COVID-19 около проследяване на контакт, вместо общо тестване или тестване след наличие на клинична картина.
Турците също така забавят интубацията, като използват високочестотен кислород за по-дълъг период от време, което според експерта е дало по-добри резултати.
“И Турция използва лекарството срещу малария хидроксихлорохин и фавипиравир – японски антивирусен препарата, много по-рано от други страни, още с настъпване на Covid-19 в страната”, казва Коца.
Но д-р Мунир от университета Ланкастър е един от многото медицински експерти, които се противопоставят на употребата на лекарството срещу малария. Той споделя, че рискът от страничните ефекти надвишава всяка полза, която може да има хидроксихлорохин върху човешкото тяло.
“Леченията имат много малко въздействие”, обясни той. “Що се отнася до хидроксихлорохин, пациентите може да се възстановят от Covid-19 така или иначе, но след една година те могат да проявяват сърдечни проблеми, понякога се наблюдава и слепота. Ето защо няма достатъчно доказателства, за да се одобрят тези лекарства за масово използване.”
“Опитваме се да спасим човешки животи”, казва д-р Нури Айдин, ръководител на Медицинското училище в Истанбулския университет-Серапапаса, една от болниците, които се занимават със заразените в Турция. “Това, което видяхме, е, че времето, което пациентите прекарват в интензивното отделение, намалява, когато приемат хидроксихлорохин, преди да стигнат до етапа, в който трябва да влязат в отделението за интензивно лечение”.
Айдин отбелязва, че все още няма достатъчно данни, за да публикуват своите открития и че “времето ще ни покаже реалните резултати”. Той добавя още, че лекарите правят и още нещо по различен начин: Вместо да накарат пациентите си да лежат с лице нагоре, те държат мнозина пациенти в положение по корем, т.е. с лице надолу. Това, според него, е дало и положителни резултати. Освен това Турция също започна да използва плазма от пациенти, които вече са се заразили с болестта на тези, които все още се борят с нея.
Правителството казва, че отделенията за интензивно лечение в страната все още имат достатъчно капацитет и няма недостиг на болнични легла. И Турция, която не докладва първия си случай до средата на март, имаше време да се подготви. Всъщност, болничната система в Турция е толкова добра, че страната се превърна в дестинация за медицински туризъм.
В отговор на COVID-19, страната бързо разработи програми за производство и разпространение на лични предпазни средства (PPE) не само в самата Турция, но и в чужбина, като се фокусира върху изпращане на товарни пратки в повече от 30 страни, включително Великобритания, Испания и Италия. Жестът на солидарност и добронамереност също може би е насочен към възстановяване на разрушените връзки на Турция със своите съюзници от НАТО.
Професионалните училища към Министерството на образованието в Истанбул в повечето населени места са превърнати в работилници, в които се изработват маски за лице, специализирани костюми и хирургически роби,, предназначени за вътрешна употреба.
Други произвеждат щитове за лице и цели галони дезинфектанти за различни повърхности и за ръце, както и други основни почистващи препарати. Маските са задължителни на обществени места като пазари, но вече не се продават никъде.
Това беше забранено, тъй като правителството ги разпространява безплатно в аптеките или за тези, които не могат да излязат, направо ги праща по домовете на хората.
Турция облекчава тежестта на епидемията за хората, които са затворени у дома, като изпраща доброволци и полиция от врата до врата, за да се увери, че уязвимите хора имат необходимите консумативи.
Гореща линия, наречена “Acik Kapi” – в превод “Отворена врата”, е зона, разположена във всеки район, където тези възрастни граждани могат да се обаждат и да си поръчват, каквото и да било – от доставка на хранителни стоки, покупка от аптеки или вземане на пенсиите им.
Eyup е един от многобройните исторически квартали на Истанбул, където телефонът звъни нонстоп.
Сердар Каракус, помощник на директора на училището, и Угур Уян, имам в кварталната джамия, са получили разрешение да изтеглят пенсиите на хората и да ги доставят на граждани, които искат услугата им.
И двамата са доброволци, които казват, че правят това като свой дълг към своята страна и своя народ.
“Родителите ми са възрастни. Аз живея в Истанбул. Те живеят в Манатия. Те получават тази услуга там, където са, защото не съм там, за да им помогна”, каза Каракус. “Но все пак има някой, който го прави за тях. Затова аз правя това за възрастните хора тук, все едно го правя за собствените си родители.”
Няколко часа по-късно се присъединяваме към група полицаи, които правят редовните си патрули, раздавайки маски за лице и “Kolonya” – традиционна турска версия на дезинфектант за ръце, съставена от 80 процента алкохол, обикновено ароматизирана с лимон.
Садет Секер е над 70-годишна и живее сама. Съпругът ѝ умира преди години. Тя говори с децата си редовно по телефона. Но последният път, когато ги е прегърнала, е последният път, когато имаше възможност за физически контакт – преди около два-три месеца. Не е сигурна. Питаме дали са в Истанбул.
“Да, те са в Истанбул”, отвръща тя и след това започва да трепери, очите ѝ се изпълват със сълзи.
Те са толкова близки и въпреки това се намират толкова далеч едни от други. Колко скоро тя ще ги види, зависи от това дали стратегията на Турция за борба с COVID-19 е успешна тактика или не.
Превод: Диана Тодорова
