Брюксел не е град за млади служители, пише „Politico“. Европейският квартал е пълен с побелели брюкселски затворници, които познават коридорите на властта като опакото на своите (набръчкани) ръце. Но Европейската комисия преработи системата си за наемане, за да привлече свежа кръв. Влиятелната изпълнителна власт на ЕС разкри по-икономичен приемен изпит и по-модерна работна култура в опит да привлече хилядолетия в своите редици. Мнозина обаче казват, че са необходими по-драстични реформи, за да се обърне застаряването на чиновниците в ЕС.
Средната възраст на служителите на Комисията на пълен работен ден — известни като администратори на езика на Брюксел — скочи рязко през последното десетилетие, тъй като броят на новите конкурси беше съкратен до мозъка на костите си, а младите амбициозни държавни служители бяха уплашени от конкурсите, известни с дългия избор на европейска процедура. И малкото милениали, които са стигнали до Berlaymont, се оплакват, че са третирани като второкласни служители.
„Имам по-възрастни колеги, които печелят пет или шест пъти повече от мен, за да вършат точно същата работа и точно същото ниво на отговорност“, сподели недоволен млад служител на Комисията, на когото, подобно на други в тази история, беше предоставена анонимност, за да бъде възможно свободното обсъждане на вътрешни кадрови въпроси.
В Брюксел надеждите бяха големи, че големият приемен изпит, насрочен за ноември, ще доведе нови лица в редиците на Комисията. Но агенцията по персонала на ЕС отложи теста на фона на оплаквания за технически проблеми във виртуалното тестване – допълнително подкопавайки счупената репутация на ЕС сред по-младите кохорти. Магали Гравие, академик в Бизнес училището в Копенхаген, който е писал много за персонала в ЕС, коментира:
„Това е поколение, което израства от доста време насам с негативен дискурс за ЕС.“
„Също така видяхме в определен брой проучвания, че по-младите поколения са по-евроскептични от по-старите поколения.“
Резултатът от този сблъсък на поколенията се простира далеч отвъд брюкселския балон. Еврократите са жизнената сила на институциите на ЕС, изготвяйки ключови реформи по въпроси като изменението на климата и цифровото регулиране, които в голяма степен засягат по-младите поколения в страните членки. Не е правилно тези избори да падат само на застаряващи служители без кожа в играта, казват амбициозни еврократи. Младият служител на Комисията подчерта:
„Очевидно имате напълно различни гледни точки в подхода си към зеления и цифровия преход, ако сте на 50 години.“
Крепостта Берлемонт
Средната възраст на служителите на Комисията се повиши през годините, тъй като младите висшисти бяха отблъснати от бавния процес на подбор в ЕС и тъй като те загубиха от неговите реформи в персонала. Дългото време на чакане от повече от година за конкурсите обезсърчи много кандидати за служители на ЕС, които вместо това избраха работа в частния сектор. Ето какво коментира пред „POLITICO“ по темата за старите конкурси високопоставен служител на Комисията:
„Начинът, по който е организиран тестът, не е достатъчно настроен, за да се хареса на младите хора.“
Техническите проблеми, които засегнаха обновения приемен изпит в ЕС, също отблъснаха много потенциални млади новобранци.
„Казаха ни, че този по-бърз модел ще бъде по-лесен за реализация“, каза дипломат от ЕС за дистанционното тестване. Във връзка с проблемите той допълва:
„Имаме много интересни хора, които искат да дойдат в Брюксел, но тогава не можем да им предложим много.“
За да влоши нещата, върховният съд на ЕС отмени горната възрастова граница от 35 години за участие в конкурса на основание, че дискриминира по-възрастните кандидати. Но на практика това доведе до това младите кандидати да се конкурират с по-възрастни и по-опитни връстници, които в крайна сметка спечелиха предимство в процеса на набиране на персонал в ЕС.
„Вместо да наемаме млади, ние наемаме стари млади; тоест новоназначени служители с ограничени перспективи за кариера, които са демотивирани от самото начало“, смята Кристиано Себастиани, президент на Renouveau et Démocratie, профсъюз, представляващ служителите на ЕС. Това изостря проблема с възрастта в най-голямата институция на ЕС, твърди той.
Комисията също подхранва неговото стареене, като увеличи стандартната възраст за пенсиониране на своите служители на 66 години и намали броя на изпитите за входно ниво. Това повиши средната възраст на постоянния персонал от 45 на 50 години в периода от 2010 г. до 2022 г. В тази времева рамка делът на хората над 50 години, работещи за Комисията, нарасна, докато броят на служителите на 20-те и 30-те години намаля, според собствените данни на изпълнителната власт на ЕС.
Това прави живота по-труден за по-младите служители, които се чувстват все по-изолирани в коридорите на властта на ЕС. Първият малко по-млад служител на Комисията споделя:
„Бих казал, че 70 до 80 процента от моя екип са мъже на 50 години.“
Втора еврократка на 20 години потвърди, че в нейния отдел няма неофициални групи от служители под 30 години, защото:
„Всички са много стари, така че предполагам, че ще трябва да се мотая сама. Самият екип е много мил, но не мисля, че осъзнават колко съм млада.“
Високопоставени служители на ЕС, издигнали се до върха на млада възраст, се чувстват по подобен начин – неспокоен. Бившият върховен представител на ЕС по външната политика Федерика Могерини, която пристигна в Брюксел на 41 години, заяви, че „се е чувствала твърде много на върха, за да е толкова млада“. На панелна дискусия в Брюксел миналия октомври тя сподели:
„И всъщност, да, ако се огледах наоколо, бях много млада в сравнение с това, което се очакваше от мен.“
Самата рамка на заетостта е част от проблема. Първата стъпка към заетостта в ЕС се състои от обвързан с времето договор — известен като intérimaire на жаргона на ЕС — който работодателят може лесно да прекрати.
Този път е „смазващ душата“, отбеляза първият служител и уточни:
„Това е невероятно проблематично, защото … сте наети на несигурна позиция, при която договорът ви се удължава всеки месец или дори всяка седмица.“
Но дори и тези, които остават наоколо, са склонни да получават нестабилни работни места — присъединяване към редиците на непрекъснато увеличаващия се персонал на договорно наетите служители, преходна роля, която наброява 8000 служители и се смята за първата стъпка към това да станеш еврократ поради непрекъснатия срок за кандидатстване и по-лесен процес на подбор. Но дори и това изтича след шест години – което означава, че служителите ще трябва или да напуснат Комисията, или да започнат от нулата в друга агенция, ако не преминат конкурсите до този момент. И това често означава изходна врата за много млади хора, които са загубили надежда да спечелят по-постоянен пост. Първият интервюиран служител, с когото разговаря изданието, споделя:
„Познавам хора, които трябваше да напуснат Комисията след шест години работа там.“
Anti-age формула
Но Комисията преработи своя процес на наемане, за да привлече повече милениали в своите редици. През 2022 г. изпълнителната власт на ЕС обеща да намали времето за чакане за приемния си изпит и да позволи повече дистанционна работа в опит да направи кариерата в Брюксел по-привлекателна за младите висшисти от целия ЕС.
„Конкурсите ще бъдат по-бързи. Това ще бъде направено за три месеца, в идеалния случай, а не за година — което е много по-приемливо, ако напуснете университета“, призна високопоставеният служител на Комисията, говорейки в чисто нова офис сграда с лъскави стъклени прозорци и високотехнологични съоръжения.
Всеки отдел директно ще избира служителите си, което ще му даде по-голяма свобода на действие за коригиране на географски дисбаланси и запълване на всички празни места. Новите правила също така позволяват на всеки мениджър да определя различни правила за работа от вкъщи, създавайки конкуренция около привлекателността между звената и позволявайки на всеки кандидат да избере предпочитаната от тях оферта.
Младите еврократи похвалиха концепцията за преминаване към дигитално кандидатстване, но поставиха под съмнение дали Комисията може напълно да изпълни своята реформаторска програма.
Първият служител призна, че общата цел е „стъпка в правилната посока“. Въпреки това, добави тя, ключовият въпрос е дали Комисията може да успее да намали времето за изчакване за конкурсите, като се има предвид как вече се бори със закъсненията на съществуващите конкурси.
Междувременно критиците твърдят, че са необходими по-дълбоки културни промени, за да се промени работната среда в Брюксел.
Себастиани, синдикалистът на ЕС, се опасява, че неотстъпчивите мениджъри ще осуетят опитите на Комисията да модернизира работната си култура. Пред POLITICO той коментира:
„Някои средни мениджъри имат военизирана култура, вярват в култура на контрол.“
Мъжът отбеляза например, че някои шефове на ЕС са въвели повече гъвкавост по време на пандемията от COVID-19, но са се върнали към старите правила веднага след края на пандемията. Себастиани е категоричен:
„Истинското предизвикателство е или да продължим напред… или да се върнем към старата бюрократична рутина.“
