Творците: Димо Христев в света на пейзажната фотография

Той е от хората, за които природата се преоблича в най-красивите си премени. Усмихва му се. Или се мръщи. И все е безумно красива…

Той е от хората, за които природата си сменя цветовете. И танцува в сезонния ритъм. Един път е нежна. Друг път е дръзка. Със сигурност обаче щом я погледнеш, няма как да стоиш безразличен.

Той ѝ се възхищава, а тя позира за него с желание. И когато я съзреш през обектива му осъзнаваш, че няма нужда от приказки. Чудни места има и по земята…

Той е Димо Христев – един от най-добрите български пейзажни фотографи. За творчеството му говорят стотиците родни и международни награди, на които е носител. Както и това, че щом видиш негова снимка, веднага искаш да разгледаш още.

Да стане добър фотограф никога не е било цел на всяка цена. Но е такъв, защото:

„Винаги съм правил това, което обичам и съм обичал това, което правя.

Пренасяме Ви в света на фотографията – изкуство, преплитащо мигове и светоглед. И Ви оставяме да се потопите в разговор за извървените стъпки, мечтите и доверието в живота. 

Кога и как започнахте да се занимавате с фотография?

„През 2013-та година бях на остров Родос и видях един магазин за фотоапарати. Влязох и момичето ме попита какъв модел искам, но тогава нямах представа какво точно ме питат и си взех най-обикновен фотоапарат и просто щраках някакви снимки.

После заминах за Англия и един от съквартирантите ми продаваше фотоапарат със сменяеми обективи, купих го, щраках, но нищо професионално.

През 2016-та година се върнах в България и реших да изкарам начален курс по фотография, после още няколко курса, да се уча, да експериментирам, смених апарата. Хората, които виждаха снимките ми ги харесваха много, но не отдавах значение – снимах си за удоволствие.

Преди четири години мой познат ме попита защо не качвам снимки в един от сайтовете за фотографски конкурси. Качих, но нито съм очаквал награда, нито съм проверявал. Даже не очаквах нещо да получа, но бях спечелил малка награда. В деня на награждаването пък бях забравил и датата. Обадиха ми се и отидохме.“

„Там обаче емоцията бе толкова голяма, че малката лентичка даде началото на всичко, което се случи до този момент.“

Кое е по-важно във фотографията? – да имаш усет и талант или да заложиш над уроците?

„Мисля, че двете неща са взаимни. Дори да имаш талант, трябва да го развиваш, за да не стоиш на едно ниво. Или да нямаш талант, но започнеш да учиш, ти ще знаеш перфектно техническите неща, но ще липсва душа.“

Талантът е талант, но трябва да се развива.’

Изчезва ли нуждата от валидация? – кога знам аз, че съм добър и кога имам нужда от одобрението на другите…

„Тук човек трябва да си отговори защо снима – за себе си или за другите. Одобрението е като доказателство от другите фотографи, че един кадър е стойностен, но няма как всичко да се харесва на всички.“

Водите лекции за фотографията. С какви мисли и усещания искате да си тръгват хората от тях?

„Аз се занимавам професионално със спорт. В спорта най-голямото удовлетворение за мен е хората, които ми се доверяват, да постигнат резултат. Съответно във фотографията, нещото, което искам да засадя в сърцата на хората, които ще снимат, е:

„любовта.“

Тя остава дълго в сърцата ни, макар целите се променят. Нея искам да оставя. За да стигна до отличията, които имам днес и всички признания, съм минал и не малко стъпки, не малко грешки. Искам и имам какво да дам като опит на младите фотографи и съм сигурен, че ако има талантливи хора, които са готови да учат и да приемат съвети, могат да излязат много добри кадри.“

Как фотографите пазите природата и вреди ли, когато една снимка направи едно красиво неизвестно място известно?

„При нас фотографите и особено тези, които снимаме пейзажи има едно неписано правило – снимките не са на всяка цена, но да пазим природата, е на всяка цена.“

„В посещаемите места от всички хора, има голяма опасност да отидат и такива, които не пазят, както и се случва. Криенето на локацията не е решение. Ако една точка не е лесна като достъп, ще отидат малко хора, ако е лесна, ще отидат много хора. Всичко е въпрос на самосъзнанието на всеки човек.

От фотографията не съм видял нищо лошо, само хубаво. С охота споделям хубавите си кадри и с удоволствие гледам такива на колеги. По този повод е и любимият ми цитат свързан с фотографията, той е на английският творец Марк Литълджон:

Фотографията храни душата ми и ако чрез моите снимки успея да нахраня дори само още една душа, ще съм най-щастливият фотограф на света.“

Може ли един фотограф да бъде професионалист в няколко области наведнъж?

„Благодаря ти за този въпрос. Ще  отговоря по този начин. Ти си и пейзажен, и сватбен, и портретен фотограф и десет години се занимаваш с всичко това, но друг човек за същите десет години снима само сватби. Къде е разликата?

Или да речем, че те боли стомахът. Ще отидеш при специалист, който десет години е отделил време да работи само това или при личния лекар, който може да те насочи, но не се занимава само с това.

Може да си добър в много области, но стигаш до едно ниво. А този, който специализира в една област, постоянно покачва знанията, опита си.“

• за вратите, които се затварят, за да ни отворят нови хоризонти;
• за първия златен медал и последвалите стотици награди;
• за мечтите, които тепърва ще станат реалност… 

Димо не е имал за цел да стане фотограф, но изкуството го е избрало, както го е избрал и спортът. Като малък не знаел какъв искал да стане, но като станал по-голям пожелал да бъде полицай.

Съдбата обаче му начертала друг път. Не станал полицай – за щастие на всички, които обичат изкуството и спорта. И навярно за свое щастие, защото и в двете области е постигнал завидни успехи, а най-хубавото тепърва предстои.  

„Не съжалявам за нищо. Ако нещо не се случи, то е за добро, предпазва те от нещо, нещо друго ти е предопределено. Случиха се много, много, много хубави неща. Така разсъждавам, че когато една врата се затваря, то друга се отваря.“

За Димо отличията не са цел, но са признание. Онази малка лентичка слага началото на всичко, а първият златен медал стопля сърцето му:

„Беше за една снимка от Мароко, а аз бях в Гърция на морето. Сърцето ми се смееше цял ден, хората ме виждаха щастлив, празнувахме и виж как една снимка може да ти стопли сърцето, а в днешно време малко неща могат да ти стоплят сърцето. След него заваляха и другите отличия, които вече са стотици. Все още е хоби и нещата просто се случват.“

Освен всички медали, Димо Христев вече е и жури на различни конкурси:

„Хубаво е, защото минаваш на едно ново ниво – вече се иска твоето професионално мнение. Винаги сме няколко човека и всеки изразява своето мнение според това, което вижда.“ 

Най-голямата мечта на Димо е тази, която повечето от нас желаем с цялото си сърце – ние и хората, които обичаме да сме живи и здрави.

„На първо място ми е семейството.“ 

„Антарктика е друга мечта, не е фикс идея, не е на всяка цена. В даден момент обаче по един или друг начин нещата се случват. „

„Северното сияние и пустинята също бяха мечти, които случайно или не се случиха. Това са едни от чудесата на света. Всеки фотограф мечтае да намери своите чудеса и аз откривам своите.“

Димо има идея и за една изложба, която е невиждана по света. Обеща ми, че ще ми разкаже за нея, ако обещая да не казвам на никого. Обещах да не казвам на никого, но няма как да не споделя, че идеите му са по-смели от съществуващото досега и ще бъде нещо наистина невиждано. Въпрос на време, средства и организация.

Димо Христев събира изкуството в очите си и го пресъздава в снимките си, в мирогледа си, в начина си на живот. А разговорът с него напомня, че не всичко е на всяка цена, но на всяка цена е добре да обичаме това, което правим.

Би дал съвет на всеки и ако искате да го попитате нещо или да разгледате повече от творчеството му, просто се свържете с него. С радост ще откликне. Нека не забравяме, че той е от хората, за които природата се преоблича в най-красивите си премени. Усмихва му се. Или се мръщи. И все е безумно красива…

Професия татуист: Тони Георгиев в света на изкуството