Обвинен за умишлено убийство в Слънчев бряг бе осъден на 26 години лишаване от свобода, след като Апелативният съд в Бургас измени присъдата си.
Михаил С. е признат за виновен в това, че на 02.06.2018 г., около 21:10 ч. в курортен комплекс „Слънчев бряг“, пред хотел „Сън Вилидж“, по начин, опасен за живота на мнозина – произвеждайки изстрели с пистолет умишлено умъртвил Коста Н. и направил опит умишлено да умъртви Симона Т., прострелвайки я в областта на лявото слепоочие, с което и причинил постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието останало недовършено поради независещи от дееца причини.
Делото пред първоинстанционния съд е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират други доказателства за тези факти.
Окръжният съд е наложил наказание от 24 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Присъдата е обжалвана пред Апелативен съд – Бургас. от подсъдимия Михаил С. и от частния обвинител С. Н.
Според апелативните съдии Михаил С. е действал при пряк умисъл – той е искал, целял причиняване смъртта на повече от едно лице, произведените изстрели към всеки от пострадалите, представляват продължение на едно престъпление.
Въззивната инстанция е намерила възражението на защитата за отчитането на самопризнанието като допълнително смекчаващо обстоятелство, за неоснователно. Съдът подчертава, че самопризнанията на подсъдимия не могат да бъдат отчетени като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те са предпоставка за разглеждане на делото по особените правила, които включват облекчен режим за определяне на наказанието.
Въззивният състав не е възприел и тезата, че като смекчаващо обстоятелство следва да бъде ценена силната ревност, която подсъдимият изпитвал към пострадалата и е била основен мотив за извършеното. „Ревността не може да бъде извинителна причина за агресия, още по-малко за убийство. Тя е присъщо за голяма част от членовете на обществото чувство, но не следва да оправдава насилие“, е отбелязано в решението на съда.
Апелативните съдии споделят становището на първостепенния съд да приеме като отегчаващо отговорността обстоятелство опита на подсъдимия да избяга от страната след престъплението. „Действително, няма задължение извършителят на престъпление да остане на местопроизшествието и да признае вината си, но хладнокръвният опит да се осуети наказателно преследване и реализиране на наказателна отговорност за такова тежко престъпление завишава обществената опасност на извършителя“ се казва още в постановения съдебен акт.
Въззивната инстанция е приела, че съответно на извършеното престъпление, на личността на извършителя и най-подходящо за постигане целите, посочени в Наказателния кодекс, се явява наказанието лишаване от свобода за срок от 26 години. Подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за по-дълъг срок, през който с помощта на затворническата администрация да бъде работено за неговото поправяне и превъзпитание. Наказанието следва да въздейства предупредително и възпиращо и на останалите членове на обществото, да създава усещане за справедливост, посочват апелативните съдии.
В останалата част съдът е потвърдил присъдата като обоснована, законосъобразна и правилна. Подсъдимият Михаил С. е осъден да заплати на гражданските ищци С.Н. сумата от 150 000лв., на С.П.Н – сумата от 100 000лв., на М.Н. – сумата от 20 000лв. и на С.Т. – сумата от 70 000лв.. Сумите са обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди причинени с престъплението.
Обвиненият има срок от 15 дни, след получаването на писменото съобщение, да обжалва или протестира присъдата пред Върховния касационен съд на Република България.
