Колинс Хоса бе убит от полицейски служител в беден регион на Йоханесбург в спор за чаша бира, намираща се в двора му. 40-годишният чернокож мъж бе душен, блъскан срещу стената, ритан и удрян с приклада на автомат от войници, докато полицията наблюдава безучастно, споделя семейството на починалия за “AP News”. Два месецa по-късно гражданите на страната се изправиха срещу полицейското насилие. Демонстрациите обаче бяха предимно по повод убийството на Джордж Флойд в САЩ, като смъртта на Хоса от 10 април бе повдигната на въпрос едва за кратко.
“Загубихме наш близък. Южна Африка, къде си?”, пита Номза Монтша, приятелката на Хоса, в сърцераздирателно телевизионно интервю от петък – 8 седмици, след като е държала безжизнената ръка на партньора си в очакване на линейка.
Нейните думи и нежният й равномерен глас са плачевно смъмряне на обхванатата от апатия за съдбата на Хоса Южна Африка. Армията реабилитира войниците, участвали в убийството, заключавайки в доклад, че задържаният е починал от тъп удар в главата, който е по ничия вина. Семейството на загиналия продължава да апелира за провеждане на разследване за углавно престъпление.
Случаят със смъртта на Флойд вдъхна кураж и на малка група кенийски граждани, които пристъпиха напред и споделиха издевателствата, които са преживели в ръцете на полицията. Макар и в Южна Африка да бе постигната известна расова равнопоставеност с края на апартейд системата, бедната част от чернокожото население продължава да се превръща в жертва на органите на властта, които вече са предимно чернокожи войници. Същевременно страната бива разкъсвана от насилие и престъпност, а полицията е обвинявана в прибягване до изключително крайни мерки.
Журналистът Данийл Кнотезе, които разследва ситуацията с полицейското насилие в Южна Африка за периода между 2012 и 2019, установява, че за въпросния период има над 42 000 постъпили оплаквания на граждани срещу полицейски тормоз и над 2 800 сигнала за убити задържани, което прави по повече от един на ден. Също така има и над 27 000 дела за превишаване на полицейски правомощия, в много от които се говори за изтезавания на предимно крайно бедни чернокожи граждани.
Ангело Фик, занимаващ се с отстояването на гражданските права и расовата равнопоставеност, смята, че белокожите граждани получават различно отношение от органите на реда в Южна Африка, наричайки го “останка” от апартейд системата.
Семейството на Хоса споделя, че до смъртта му се е стигнало, след като войници са го обвинили в пиене на бира в задния двор на дома си, след като алкохолът в страната бе забранен с цел ограничаване разпространението на пандемията от COVID-19.
Продажбата на тютюн по време на карантината също бе забранена, като белокожите представителите на средната класа, които бяха хванати да купуват цигари най-често се разминаваха с предупреждение от полицията.
Монтша си спомня как войник я удря с палка, докато пребиват приятеля й, налагайки го с камшици от ерата на апартейда, които органите на полицията и армията продължават да използват и до сега.
Същевременно полицията в Кения остава най-корумпираната институция в страната вече повече от две десетилетия. Също така тя е и най-смъртоносната, като данни на активистки организации за защита на човешките права сочат че убийствата от полицаи надминават тези на престъпниците.
В рамките на три месеца от началото на карантината в Кения местната полиция е убила 15 души, сред които и 13-годишно момче, съобщава активистка организация. По сведения на други организации броят на убитите е 18.
Момчето – Йасин Хюсеин Мойо, бива прострелян в корема от полицията през март, след като се е показал на терасата на жилището си. Полицията оправдава инцидента с “рикошет”, но очевидци твърдят, че полицаят целенасочено е започнал да стреля в посока апартамента на момчето, докато са следели за спазване на карантинните мерки.
Кенийската традиция на репресивно и колониално милиционерство остава непокътната, смята Питър Кияма, изпълнителен директор на организацията “Independent Medico Legal Unit”, която следи за случаи на полицейско насилие. Същевременно системата за сигурност в страната целенасочено ограничава правителствената опозиция, което води до зараждането на тежка корупция.
“Създадена е симбиотична връзка между правителството и организираната престъпност”, смята Кияма.
След като преди около десет години в Кения бяха учредени две организации за оказване на контрол върху дейността на полицията, служителите на една от тях завариха на първия си работен ден в централата на организацията редица отрязани човешки глави. За да са сигурни, че посланието е разбрано, е имало и лист хартия с думите: “Настъпвайте внимателно”.
Организацията на Кияма твърди, че има над 980 убити от полицията в Кения от 2013 насам, като 90% от тях са без повдигнати обвинения.
След десетилетия на липса на справедливост и на полицейско насилие активистките организации смятат, че все още не съществува нужната основа за зараждането на гражданско общество в Южна Африка и Кения, макар и страните да са двете най-развити икономики на континента.
“Загубих надежда, че проблемът с полицейското насилие може да доведе до каквото и да внимание от страна политиците или на който и да било друг”, коментира Дейвид Брус, експерт по сигурността в Южна Африка с над 20 години стаж.
В интервю за националната телевизия, Монтша се изправи пред камерата и попита южноафриканците, защо никой не се застъпва за Хоса.
“Плачем с глас”, завършва тя.
