„Сутрин да пишеш домашни е неприятно, а вечер след училище имаме нужда от почивка“, обясняват децата, които се прибират от училище по тъмно.
Промяната от първа във втора училищна смяна и обратно обърква клетките в тялото. Необходимо е време за адаптация, подобно на състоянието при смяната на стрелките при лятно или зимно часово време, пише вестник „24 часа“.
Преди повече от половин век е въведена двусменната система у нас. Причината е била високата раждаемост и невъзможността на училищата да поемат всички деца. Оттогава обаче у нас се раждат двойно по-малко бебета. Така, както местенето на стрелките вече се смята за отживелица, защото е въведено преди повече от век с идеята да се пести енергия от осветление, така и втората смяна днес се смята за неудобна от експерти и родители.
След като Европейската комисия взе решение ЕС да спре със смяната на часовото време, българското просветно министерство пък има амбицията да спре практиката да се учи на две смени. Това няма да се случи от следващата година, както първоначално се твърдеше. Първоначално ще трябват средства за преоборудването на сгради и строежа на нови, за да се поберат всички деца.
От тази есен 36 или 10% училищата у нас, в които сега занятията са на двусменен режим, ще минат на обучение само сутрин. Това искат и мнозинството от семействата, показа обществено обсъждане миналата година. Министерството вече се зае да регламентира нарочно изискване, че директорът на училището в сътрудничество с общината създава необходимите условия за полудневната организация на учебния ден, т.е. до обяд.
В цяла Европа се учи на една смяна. Според експертите това е много по-щадящо за детския организъм.
Мерките и сроковете за въвеждане на едносменния режим във всяко населено място се различават според демографската ситуация, материалната база на всички училища в тях и възможностите за разширяването ѝ.
66 училища са заявили, че ще се наложи да дострояват, а в няколко плана е посочено и че ще трябва да изградят освен нови постройки и топла връзка към сегашните сгради, да вдигнат физкултурни салони, допълнителни класни стаи, столови.
Справка от Министерството на образованието и науката показва, че изцяло нови сгради са нужни на 38 училища. В 134 ще успеят да минат към уроци на една смяна само с оптимизиране на план-приема. Други 141 се нуждаят първо от преустройства, ремонт и преоборудване на базата.
