Човечеството е „опасно близо“ до нагряване на планетата отвъд границата от 1,5 градуса по Целзий след рекордната гореща година, предупреждават учени, предава „Politico“.
В петък службата за мониторинг на климата „Коперник“ на Европейския съюз потвърди, че 2024 г. е била най-горещата година в историята, като средната глобална температура през последните 12 месеца е достигнала 1,6C градуса над прединдустриалните нива. Това прави 2024 г. първата година, в която е надхвърлена общата бариера от 1,5 градуса затопляне, свързано с Парижкото споразумение от 2015 г., въпреки че констатациите не са равносилни на нарушение на споразумението.
Целите в споразумението, в което държавите по света се ангажираха да задържат затоплянето под 2 градуса по Целзий, а в идеалния случай – в рамките на 1,5 градуса, се отнасят до дългосрочното затопляне в продължение на няколко десетилетия, а не на една година. Но миналогодишните безпрецедентни температури са знак, че светът е близо до нарушаване на по-ниската цел на Парижкото споразумение, изтъкват учените.
Саманта Бърджис, ръководител на отдела за климата в Европейския център за средносрочни прогнози на времето, който управлява програмата „Коперник“, обяснява:
„Всяка година през последното десетилетие е една от 10-те най-топли в историята. В момента се колебаем на ръба на преминаването на определеното в Парижкото споразумение ниво от 1,5 градуса, а средната стойност за последните две години вече е над това ниво.“
„Една-единствена година с температури 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива не означава, че сме достигнали 1,5 градуса глобално затопляне. Това обаче означава, че се приближаваме опасно близо до него“, пояснява Джоери Рогел, директор на изследователския център на Института Грантъм към Имперския колеж в Лондон, който се занимава с климата.
Въпреки че естественият затоплящ феномен Ел Ниньо е допринесъл за по-високите температури през миналата година, учените са категорични, че основната причина за това е предизвиканото от човека изменение на климата, което се дължи на изгарянето на нефт, газ и въглища, при което се отделя въглероден диоксид. Миналата година нивата на CO2 и други парникови газове, които затоплят планетата, в атмосферата достигнаха нов рекорд, твърдят учените.
Последиците от изменението на климата, като по-чести и по-тежки екстремни метеорологични явления, се увеличават с всяка десета от градуса на затопляне; над 1,5 градуса по Целзий планетата рискува да премине праговете, които могат да предизвикат резки промени и климатични обратни връзки.
По-топлият въздух задържа повече влага и учените установиха, че количеството водни пари в атмосферата е достигнало рекордно ниво през миналата година – 5% над средната стойност за периода 1991-2020 г.
Високата влажност увеличава риска от екстремни валежи и последващи наводнения. Тя също така подсилва бурите, когато се комбинира с високите температури на океана. Освен това влажното време засилва опасностите, които екстремните горещини представляват за човешкото здраве.
Миналата година климатичните бедствия отнеха човешки животи и унищожиха поминъка на хората по целия свят – от наводненията в Испания и Бразилия до бурите в САЩ и Филипините. В момента, в който Коперник публикуваше своите открития, в Лос Анджелис се разразяваха свирепи горски пожари, които наложиха евакуацията на десетки хиляди жители.
В същото време бъдещата администрация на САЩ под ръководството на завърналия се президент Доналд Тръмп се готви да излезе от Парижкото споразумение – и да удвои експлоатацията на изкопаеми горива.
