Къде страната ни влага парите, които взима от хазартните бизнеси, за да развива дейности по превенция на зависимости сред младежите? Отговорът на този въпрос потърси ученикът Кристиян Юлзари от sCOOl Media в свое разследване. Приблизително 2 месеца той прави проучване как се изразходват парите по Национална програма за изпълнение на младежки дейности /НПИМД/ по чл.10а от Закона за хазарта, управлявана от Министерството на младежта и спорта.
Юлзари, който е от Русе, коментира пред „БНР“, че след няколко разговора с представители от неправителствения сектор им е станало ясно, че Програмата е съпътствана с множество недоразумения и като цяло работи по непрозрачен начин.
В разработката е посочено, че бюджетът на НПИМД се формира спрямо задължителните годишни вноски на операторите на хазартни услуги за социално отговорно поведение. Средствата се събират от ресорното министерство, което ги разпределя в 3 направления. Конкретно през тази година бюджетът на Програмата възлиза на 5 405 000 лева.
По време на разследването си младежът констатира, че ежегодно през Програмата се финансират с големи суми неправителствени организации, които би трябвало да работят за превенция на зависимостите сред младежите, но парите се получават от организации, чиято дейност трудно се проследява.
„Проверката ни установи, че до момента организациите, които изпълняват проекти по направление реклама, имат само Facebook страници, където публикуват снимки с 2 реда текст, което в никакъв случай не е дейност за качествена превенция на зависимостите“, коментира ученикът и добави, че през тази година 4 неправителствени организации са получили по 675 000 лева по първото направление на Програмата – реклама.
„Парите се дават в рамките на 6 месеца, т.е. организациите трябва да направят превенция на зависимостите сред младите хора през лятото, когато повечето от младите са на почивка и не са ангажирани с подобен вид дейности“, допълни Юлзари.
Въпросната програма функционира от пет години. В концепцията й обаче няма заложени критерии, чрез които да се проследи ефективността й.
Журналистката Мария Черешева, редактор на статията по разследването на Юлзари, коментира, че от изводите от проучването на ученика изглежда, че „едни организации се захранват с големи суми за извършване на дейности, чиято цел се разминава с очакваните резултати“. Тя смята, че не се вижда дейностите по НПИМД да са насочени към рисковите групи.
