Учените откриха нов обещаващ начин за изсмукване на въглероден диоксид от въздуха и съхраняването му в морето, предава „BBC“.
Авторите на проучването са на мнение, че този нов подход улавя въглеродния диоксид от атмосферата до три пъти по-ефективно от настоящите методи. Затоплящият газ може да се трансформира в сода бикарбонат и да се съхранява безопасно и евтино в морска вода. Новият метод може да ускори внедряването на технологията за премахване на въглерода, смятат експерти.
Докато светът се бори да ограничи и намали емисиите на въглероден диоксид през последните десетилетия, няколко компании вместо това се съсредоточиха върху разработването на технология за премахване на CO2 от атмосферата. Climeworks, находяща се в Швейцария е може би най-известната такава компания. През последните десет години тя разработи машини за засмукване на въздуха от атмосферата, които филтрират и улавят молекулите на въглеродния диоксид.
В завод в Исландия уловеният CO2 се инжектира дълбоко под земята, където трайно се превръща в камък. Компанията наскоро започна да продава сертифицирана услуга за премахване на въглероден диоксид на големи корпоративни клиенти, включително Microsoft, Spotify и Stripe.
Въпреки това, един голям проблем за повечето съвременни подходи за директно улавяне на въздуха е цената. CO2, въпреки че е мощен затоплящ агент, е относително разреден в атмосферата при около 400 части на милион (ppm) във въздуха. Така че са необходими големи машини, които изискват големи количества енергия, за да абсорбират и изхвърлят CO2.
Този нов подход, използващ готови смоли и други химикали, обещава много по-голяма ефективност и по-ниска цена, казват участващите учени. Изследователският екип е заимствал подход, използван за приложения във вода, и е „променил“ съществуващите материали, за да премахне CO2 от въздуха. При тестове новият хибриден абсорбиращ материал е успял да поеме три пъти повече въглероден диоксид от съществуващите до момента вещества. Водещият автор на проучването проф. Арум Сенгупта от университета Lehigh в САЩ заяви:
„Доколкото ми е известно, няма абсорбиращ материал, който дори при 100 000 ppm да показва капацитета, който получаваме при директно улавяне на въздух от 400 ppm.“
И още:
„Тази проста способност за улавяне на CO2 в голямо количество, в малък обем материал, е уникален аспект на нашата работа.“
Разработката, макар и в начален етап, беше приветствана от други в областта. Проф. Катрин Питърс от Принстънския университет, експерт по геоложко инженерство, която не е участник в изследователския проект, коментира:
„Щастлива съм да видя тази статия в публикуваната литература, много е вълнуваща и има добри шансове да трансформира усилията за улавяне на CO2. Нещото, което ме впечатлява и според мен е умно – че отправната точка се явява технология, която преди това е била предназначена за приложения във вода. Този напредък прилага въпросната технология към газовата фаза – нова идея.“
Тя смята още:
„Демонстрираната производителност за улавяне на CO2 е обещаваща.“
Едно от големите предизвикателства при улавянето на CO2 е какво да се прави с уловения газ. Съхраняването му под земята или морето в бивши нефтени кладенци е един широко използван подход. Но новата статия предполага, че с добавянето на някои химикали уловеният CO2 може да се трансформира в сода бикарбонат и да се съхранява лесно и безопасно в морска вода.
Д-р Сенгупта обясни, че сега иска да създаде отделна компания, за да доразвие технологията. Той вярва, че премахването на CO2 по този начин не само ще бъде от решаващо значение за ограничаване на повишаването на глобалните температури, но също така може да бъде пряко овластяване на развиващите се страни.
„Трябва да го пренесем на места като Бангладеш, Барбадос или Малдивите, те също имат роля, не могат да бъдат просто странични наблюдатели, които продължават да страдат.“
Някои учени не са склонни да наблягат твърде много на нови и нововъзникващи технологии като директно улавяне на въздуха, защото се опасяват, че това може да намали усилията на правителствата и отделните хора за намаляване на въглерода.
Но тъй като температурните прагове на Парижкото споразумение за климата са застрашени от нарастващи емисии, много други смятат, че бързото разгръщане на директното улавяне на въздуха в допълнение към масивните съкращения на въглерода е най-добрата надежда за избягване на опасното изменение на климата.
„Сега стана още по-важно, когато определено сме в режим на превишаване, при който трябва да връщаме въглерод обратно от околната среда“, подчерта проф. Клаус Лакнер, пионер в областта на премахването на въглероден диоксид.
„Технологията ще трябва да стане по-евтина, за да има полезен принос. Оптимист съм, че това може да се случи.“
Професор Сенгупта споделя този оптимизъм, вярвайки, че този нов подход може да премахне CO2 за по-малко от 100 долара на тон. Изследването е публикувано в списание „Science Advances“.
