Средният литър бутилирана вода съдържа близо четвърт милион невидими парчета от толкова малки нанопластмаси, открити и категоризирани за първи път от микроскоп с помощта на двойни лазери, съобщава „Асошиейтед прес“.
Учените отдавна смятаха, че има много от тези микроскопични пластмасови парчета, но докато изследователи от университетите Колумбия и Рутсгерс не направиха своите изчисления, те никога не знаеха колко или какъв вид са. Разглеждайки пет проби от всяка от трите обичайни марки бутилирана вода, изследователите откриха, че нивата на частици варират от 110 000 до 400 000 на литър, средно около 240 000 според проучване в докладите на Националната академия на науките на САЩ в понеделник.
Това са частици с размер под микрон. Има 25 400 микрона – наричани още микрометри, защото е една милионна част от метъра – в един инч. Човешкият косъм е широк около 83 микрона.
Предишни проучвания са разглеждали малко по-големи микропластмаси, които варират от видимите 5 милиметра, по-малко от четвърт инч, до един микрон. Около 10 до 100 пъти повече нанопластмаси, отколкото микропластмаси, са открити в бутилираната вода, установи проучването. Голяма част от пластмасата изглежда идва от самата бутилка и мембранния филтър за обратна осмоза, използван за предпазване от други замърсители, обясни водещият автор на изследването Наихин Киан, физикохимик в Колумбия. Тя не би разкрила трите марки, защото изследователите искат повече проби, преди да изберат марка и искат да проучат повече марки. Все пак експертът потвърди, че са обикновени и са закупени от WalMart.
Изследователите все още не могат да отговорят на големия въпрос: тези нанопластични парчета вредни ли са за здравето? Съавторът на изследването Фийби Стейпълтън, токсиколог в Рутсгерс, коментира това така:
„Това в момента се преразглежда. Не знаем дали е опасно или колко опасно. Ние знаем, че те навлизат в тъканите (на бозайници, включително хора) … и настоящите изследвания разглеждат какво правят в клетките.“
Международната асоциация за бутилирана вода каза в изявление:
„В момента има както липса на стандартизирани (измервателни) методи, така и научен консенсус относно потенциалните въздействия върху здравето на нано- и микропластмасовите частици. Следователно медийните съобщения за тези частици в питейната вода не правят нищо повече от ненужно плашене на потребителите.“
Американският съвет по химия, който представлява производителите на пластмаси, отказа да даде коментар по темата.
Светът „потъва под тежестта на замърсяването с пластмаса, с повече от 430 милиона тона пластмаса, произвеждана годишно“ и микропластмаси, открити в световните океани, храна и питейна вода, като някои от тях идват от дрехи и цигарени филтри, според Програма на ООН за околната среда. Усилията за глобален договор за пластмасите продължават, след като преговорите затънаха през ноември.
И четиримата интервюирани съавтори казаха, че са намалили употребата на бутилирана вода, след като са провели проучването.
Уей Мин, физикохимикът от Колумбийския университет, който е пионер в технологията за двоен лазерен микроскоп, призна, че е намалил наполовина употребата на бутилирана вода. Стейпълтън изтъкна, че сега разчита повече на филтрирана вода у дома си в Ню Джърси. Съавторът на изследването Бейжан Ян, химик по околната среда от Колумбийския университет, който увеличи потреблението на чешмяна вода, обаче посочи, че самите филтри могат да бъдат проблем чрез въвеждането на пластмаси.
„Просто няма по-добро…“, каза Стейпълтън.
Външни експерти, които похвалиха проучването, се съгласиха, че има общо безпокойство относно опасностите от фини пластмасови частици, но е твърде рано да се твърди със сигурност такова нещо. Професорът по медицина в университета Дюк и директор на групата по сравнителна онкология Джейсън Сомарели, който не е участвал в изследването декларира:
„Опасността от самата пластмаса все още е въпрос без отговор. За мен добавките са най-притеснителни. Ние и други като нас показахме, че тези нанопластики могат да бъдат интернализирани в клетките и знаем, че нанопластиките носят всички видове химически добавки, които могат да причинят клетъчен стрес, увреждане на ДНК и да променят метаболизма или клетъчната функция.“
Сомарели подчерта, че неговата собствена все още непубликувана работа е открила повече от 100 „известни причиняващи рак химикала в тези пластмаси“.
Това, което е обезпокоително, каза еволюционният биолог Зоуи Даяна от университета в Торонто, е, че „малките частици могат да се появят в различни органи и могат да преминат през мембрани, които не са предназначени да преминат, като кръвно-мозъчната бариера“.
Даяна, която не е била част от проучването, поясни, че новият инструмент, използван от изследователите, прави това вълнуващо развитие в изследването на пластмасите в околната среда и тялото.
Преди около 15 години Мин изобретява технология за двоен лазерен микроскоп, която идентифицира специфични съединения по техните химични свойства и как те резонират, когато са изложени на лазери. Ян и Чиан разговаряха с него за използването на тази техника за намиране и идентифициране на пластмаси, които са били твърде малки за изследователите, използващи установени методи.
Кара Лавендър Лоу, океанограф в Асоциацията за морско образование, коментира, че „работата може да бъде важен напредък в откриването на нанопластмаси“, но каза, че би искала да види други аналитични химици да възпроизвеждат техниката и резултатите.
Денис Хардести, океанограф от австралийското правителство, която изучава пластмасовите отпадъци, твърди, че е необходим контекст. Общото тегло на намерената нанопластика е „приблизително еквивалентно на теглото на едно пени в обема на два плувни басейна с олимпийски размери“. Хардести е по-малко загрижен от другите за нанопластмасите в бутилираната вода, отбелязвайки:
„Имам привилегията да живея на място, където имам достъп до чиста чешмяна вода и не трябва да се купува, питейна вода в бутилки за еднократна употреба.“
Ян добави, че започва да проучва други общински водоснабдителни системи в Бостън, Сейнт Луис, Лос Анджелис и другаде, за да види колко пластмаса има в тяхната чешмяна вода. Предишни проучвания, търсещи микропластмаса, и някои ранни тестове показват, че може да има по-малко нанопластмаса в чешмяната вода, отколкото бутилираната.
Въпреки че не е известно какво се причинява на човешкото здраве, Ян каза, че има една препоръка за хората, които се притесняват: Използвайте бутилки за многократна употреба вместо пластмаси за еднократна употреба.
