Под тюркоазените води край бреговете на Австралия се намира едно от природните чудеса на света – подводна дъгова джунгла, кипяща от живот, която според учените ясно показва едни от най-изявените признаци на климатичните промени, пише „BBC“.
Големият бариерен риф, засегнат, но не и разрушен от въздействието на климатичните промени, вдъхва надежда и тревога, докато биолози се опитват да разберат как най-ефективно той може да оцелее в един затоплящ се свят. Властите се опитват да спечелят време, като комбинират древни знания с нови технологии. Те изучават размножаването на коралите с надеждата да ускорят растежа им и да ги адаптират към по-топлите и по-сурови морета. Подводните топлинни вълни и циклони, предизвикани отчасти от прекомерните емисии на парникови газове, са опустошили някои от 3000-те коралови рифа, съставляващи Големия бариерен риф. Замърсяването влияе силно негативно на водите му, а нашествието от трънливи морски звезди пречи на коралите да се развиват.
„Това е ясен сигнал за изменението на климата. Това ще се случва отново и отново и ще бъде като влакче в увеселителен парк.“, предупреждава Ан Хогет, която ръководи изследователската станция на остров Лизард.
Милиарди микроскопични животни, наречени полипи, са изградили този спиращ дъха колос, дълъг 1400 мили, който се вижда от Космоса и вероятно е на милион години. Той е дом на хиляди познати растителни и животински видове и допринася сериозно за местната туристическа индустрия, донасяйки печалба на стойност 6,4 млрд. долара годишно. Горещите вълни през последните години накараха коралите да изхвърлят безброй малки организми, които захранват рифовете чрез фотосинтеза, което доведе до загуба на цвета им или така нареченото „избелване“. Без тези водорасли коралите не растат, стават много крехки и осигуряват по-малко храна за близо 9000 зависими от рифовете видове. Циклоните през последните десетина години унищожиха голям брой рифове. Всеки от тях е историческа катастрофа сам по себе си, най-вече поради факта, че времето за възстановяване не е достатъчно.
Първата стъпка в правителствения план за възстановяване на рифовете е да се разбере по-добре загадъчният жизнен цикъл на самите корали. За тази цел десетки австралийски изследователи се отправят към моретата по целия риф, когато условията са подходящи за размножаване по време на хвърлянето на хайвера, което е единственото време в годината, когато кораловите полипи се размножават по естествен начин. Според учените обаче това се случва твърде бавно, за да могат коралите да оцелеят при глобалното затопляне. Затова те обличат екипировка за гмуркане, за да събират коралови яйца и сперма по време на размножаването. В лабораториите те тестват различни начини за ускоряване на репродуктивния цикъл на коралите и за стимулиране на гените, които оцеляват при по-високи температури. Една такава лаборатория – ферибот, преоборудван в „научна база“, плава край бреговете на остров Кономи, известен още като остров Северен Кепел, на два часа път с лодка от континенталната част на щата Куинсланд.
В един дъждовен следобед Карли Рандал, която ръководи една от програмите за възстановяване на корали, стои сред кофи, пълни с образци от корали и експериментални технологии за засаждане на корали. Според нея най-добрият дългосрочен план е всяка година да се отглеждат десетки и стотици милиони малки корали, които да се засаждат по целия риф. Нейни колеги успешно развъждат корали в лаборатория извън сезона, което е важна първа стъпка, за да може да се въведат в голям мащаб генетични адаптации като устойчивост на топлина.
След дългогодишно пренебрегване от страна на федералното правителство, групите на коренното населени в Австралия вече играят все по-голяма роля в управлението и опазването на рифа. Правителството иска тяхното разрешение за проекти в него и наема представители на общностите, които да го проучват и възстановяват. Множество членове на общностите Йирганиджи и Гунгганджи работят като ръководители на проекти, морски рейнджъри и изследователи по програми за опазване и възстановяване на рифа.
Засега отглеждането и засаждането на корали в целия риф все още изглежда като правдоподобна научна фантастика. Според експерти сега е твърде скъпо да се разшири до нивата, необходими за „спечелване на време за рифа„, докато човечеството се опитва да намали вредните емисии. Въпреки това те са оптимисти, че до 10-15 години безпилотни летателни апарати може да бъдат използвани активно във водата, но предупреждават, че роботите, кораловите ферми и квалифицираните водолази няма да доведат до търсения резултат, ако не се контролират адекватно емисиите.
