Поведението на децата достига кризисни точки след стреса и изолацията в резултат на ограниченията заради COVID пандемията. Вследствие на това много училища в САЩ са били подложени на натиск от критици да преосмислят подходите към дисциплината си, в това число да има по-малко отстранени и изключени деца от учебните заведения, пише „APNews“.
Подходи като „възстановителното правосъдие“ са били широко възприети през изминалите десетилетия, след като преподавателите са актуализирали политиките за изключване, прекъсващи достъпа на учениците до обучение и в някои държави непропорционално са засегнали цветнокожите ученици. Някои училищни системи обаче се изправят пред въпроси от учители, родители и законодатели дали щадящият подход може ефективно да се справи с проблемите, разстройващи класните стаи.
Последният пример е дошъл през изминалата седмица в Нюпорт Нюз, Вирджиния, където по време на среща учители са се оплакали на училищно настоятелство, че училищната система, при която 6-годишно дете е застреляло своя учител, е станала твърде снизходителна към подобни ученици. По думите им на учащите, нападнали персонала, рутинно е било позволявано да остават в класната стая заради грешното схващане – „да бъдат задържани в класните стаи“.
Местният училищен съвет обяви, че ще предприеме „необходимите стъпки да възстанови общественото доверие“ в училищната система.
По последни данни случаите на лошо поведение се увеличават, откакто учениците са се върнали в класните стаи след COVID пандемията. Проучване на Националния център за образователна статистика сред училищни ръководители миналото лято установи, че 56% от респондентите казват, че пандемията е довела до повече смущения в класната стая поради лошо поведение на децата, а 48% твърдят, че е довела до повече прояви на неуважение към учители и персонал.
Новият преглед на подходите към дисциплината може да спре инерцията за реформа на политиката, коментира Рейчъл Перера, която е сътрудник в института „Брукингс“ и която изучава образованието.
„В момента има голям натиск върху училищата. От учебните заведения твърдят, че нямат ресурси за справяне с повече поведенчески проблеми и се притесняват, че това ще доведе до връщане на училищата към стари практики, които не са ефективни по отношение на подкрепата на учениците по начина, по който се нуждаят.“
Промените на политиката в тази посока вече са в ход. В окръг Гуинет, Джорджия, училищното настоятелство одобри използването на програма за „възстановителни практики“ през август, която трябваше да се съсредоточи върху разрешаването на конфликти, поправянето на вредите и възстановяването на взаимоотношенията в класната стая. Но населеното място паузира програмата през декември с планове да я рестартира през учебната 2023-2024 г., след като бяха изразени опасения след инциденти в училище, включително видеоклип на ученик, който напада учител в гимназия.
В окръг Кларк, Невада, през март областните лидери обявиха, че ще заемат по-твърда позиция по отношение на сбиванията, заявявайки, че учениците, замесени в тях, могат да бъдат изключвани. Някои обаче обвиниха подхода, че заради него се увеличава насилието.
Към 2020 г. 21 щата и окръг Колумбия са приели законодателство, подкрепящо използването на „възстановителни практики“ в училищата, сочи изследване на Правния център на Джорджтаун за бедността и неравенството. Правилното прилагане изисква време, ресурси и подкрепа от общността, обясни Ребека Епщайн, изпълнителен директор на центъра.
„Промяната е трудна. Тя изисква работа и също така ресурси, а преподавателите са зле разпръснати. Наистина е необходима цяла училищна промяна.“
Използването на „възстановително правосъдие“ не означава, че едно училище не може да отстрани непослушен ученик, каза Талия Гонзалес, който е професор в Колежа по право на UC, Сан Франциско. За разлика от други форми на дисциплината, целта на тези практики е да се справи с основната причина за поведението на децата и да ги реинтегрират в класната стая.
„Това е проблемът с наказателната дисциплина като отстраняване и изгонване. Отстраняват те и след това просто се връщаш. Не е направено нищо, за да те интегрират отново в общността и да възстановят климата, свързаността, чувството за безопасност – всички неща, които знаем, че са толкова важни за ученето на младите хора.“, обяснява още той.
