„Докато тормозят момчето, крещяха, че е бедняк. Понасяше тежки удари, видях, че му събуват обувките и започнаха да го целят с тях. Нямах покой и говорих с агресорите. На следващия ден дойде усмихнат. Каза, че се извинили и заделили от джобните си, за да му купят обувки… Силата на думите е по-голяма от силата на юмруците. Хората са като огледало – усмихваш се, те също ти се усмихват.“
Това е част от история, която пристигна в Министерството на образованието и науката /МОН/ в отговор на призива ученици да разкажат от първо лице за свои срещи с насилието в училище.
В инициативата на МОН „Училище без агресия“ се включиха 153 училища от различни по размер населени места в цялата страна. Директори споделиха 164 добри практики за превенция и преодоляване на рискови ситуации. Включиха се и 32 ученици, като разказаха писмено за реални събития, в които са участвали или на които са станали свидетели. Текстовете са анонимни.
Като част от добрия опит училищата трябваше да опишат кратко подходите, средствата и партньорите при разрешаване на проблеми. Директорите трябваше да обяснят също къде срещат най-големи затруднения, как планират и осъществяват превантивната дейност, какви послания насочват към учениците и какъв е ефектът от тях.
В историите си учениците трябваше да опишат конкретна случка през своите и през очите на други участници – на агресора, на пострадалия, на снималия или публикувалия клипа с насилие в интернет. В разказите си те трябваше да посочат дали са търсили и получили подкрепа, както и да отправят послание към съучениците си. Целта беше децата и младежите да анализират събитието от различни гледни точки, за да подобрят уменията си за идентифициране на проблемни ситуации, да бъдат мотивирани да ги предотвратяват и да знаят как да реагират, когато нещо подобно се случи отново. Авторите на всички 32 ученически есета, изпратени в МОН, са се справили отлично със задачата.
В инициативата се включиха деца и младежи от III до XI клас, които емоционално описаха случаи на тормоз в училище. Най-много са участниците от областните градове – 47%. Активни бяха и учениците от по-малките градове – 38%, а 15% от есетата пристигнаха от села.
От споделеното е ясно, че децата стават свидетели на агресия още в основното училище. В около една трета от случаите в прогимназията тормозът в училище вече е хроничен проблем.
Училищата се борят с агресията според възможностите си. Не липсват добри практики, включително в малки населени места. Прави впечатление например опитът на СУ ”Христо Ботев” в благоевградското село Вълкосел, където при решаването на конфликти активна роля играе ученическият съвет. Членовете му са обучени да реагират, намесват се и търсят помощ на момента от дежурен учител, педагогически съветник, най-близкия възрастен. В училището има кутия, в която децата анонимно споделят своите емоции и проблеми, като посочват само класа си. Така педагогическият съветник или класният ръководител могат да помогнат бързо и целенасочено.
МОН ще съдейства споделените добри практики да стигнат до повече училища. Обменът на идеи и опит ще помогне да бъдат предотвратени повече случаи на агресия в училище, както и да се предприемат по-адекватни действия за реакция при насилие и тормоз.
