Русия спря безпрецедентната сделка, сключена за времето на войната, която позволява да се превозва зърно от Украйна към страни в Африка, Близкия изток и Азия, където гладът е нарастваща заплаха, а високите цени на храните тласнаха повече хора към бедност, предава „Асошиейтед прес“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че Русия ще спре Черноморската зърнена инициатива, докато не бъдат изпълнени нейните искания да получи свои собствени селскостопански доставки за света – въпреки че страната доставя рекордни количества пшеница и торове. Песков обясни:
„Когато частта от черноморската сделка, свързана с Русия, бъде изпълнена, Русия веднага ще се върне към изпълнението на сделката.“
Русия се оплака, че ограниченията върху корабоплаването и застраховането са възпрепятствали нейния износ на храни и торове – също критични за глобалната хранителна верига.
Това е краят на пробивно споразумение, сключено с посредничеството на ООН и Турция миналото лято, за да позволи на храната да напусне Черноморския регион, след като Русия нахлу в съседната страна преди близо година и половина. Сделката предоставя гаранции, че корабите няма да бъдат атакувани при влизане и напускане на украински пристанища. Отделно споразумение улесни движението на руски храни и торове на фона на западните санкции.
Воюващите нации са едновременно основни глобални доставчици на пшеница, ечемик, слънчогледово масло и други достъпни хранителни продукти, на които развиващите се нации разчитат. Докато анализаторите не очакват повече от временно покачване на цените на хранителните стоки, тъй като места като Русия и Бразилия увеличиха износа на пшеница и царевица, продоволствената несигурност нараства.
Споразумението беше подновено за 60 дни през май на фона на отпора на Москва. През последните месеци количеството изпратена храна и броят на корабите, напускащи Украйна, намаляха, като Русия беше обвинена, че не позволява на допълнителни кораби да участват.
Украинските власти не отговориха веднага на исканията за коментар в понеделник.
Войната в Украйна изпрати цените на хранителните стоки до рекордно високи нива миналата година и допринесе за глобална продоволствена криза, свързана и с други конфликти, продължаващите последици от COVID-19 пандемията, сушите и други климатични фактори.
Високите разходи за зърно, необходимо за основни хранителни продукти на места като Египет, Ливан и Нигерия, изостриха икономическите предизвикателства и помогнаха да тласнат още милиони хора към бедност или продоволствена несигурност.
Хората в развиващите се страни харчат повече от парите си за храна. По-бедните нации, които зависят от вносна храна на цена в долари, също харчат повече, тъй като техните валути отслабват и те са принудени да внасят повече поради проблеми с климата. Места като Сомалия, Кения, Мароко и Тунис се борят със сушата.
Цените на световните хранителни стоки като пшеница и растително масло паднаха, но храната вече беше скъпа преди войната в Украйна и облекчението не се усети на трапезата на хората.
„Черноморската сделка е абсолютно критична за продоволствената сигурност на редица страни и нейната загуба ще усложни проблемите за онези, които са изправени пред високи нива на дълг и климатични последици.“
Това смята Саймън Ивенет, професор по международна търговия и икономическо развитие в университета на Санкт Гален в Швейцария. Той отбеляза, че повишаващите се лихвени проценти, предназначени за насочване на инфлацията, както и отслабването на валутите „затрудняват много развиващи се страни да финансират покупки в долари на световните пазари“.
Организацията на ООН за прехрана и земеделие заяви този месец, че 45 страни се нуждаят от външна хранителна помощ, като високите местни цени на храните са двигател на тревожни нива на глад на тези места.
Черноморската инициатива за зърно позволи на три украински пристанища да изнесат 32,9 милиона метрични тона зърно и други храни за света, повече от половината от тях за развиващите се страни по данни на Съвместния координационен център в Истанбул. Сделката обаче се сблъска с неуспехи, тъй като беше сключена с посредничеството на ООН и Турция. В резултат на това Русия се оттегли за кратко през ноември, преди да се присъедини отново и да удължи сделката. През март и май Русия ще удължи сделката само за 60 дни, вместо обичайните 120. Количеството изпратено зърно на месец спадна от пика от 4,2 милиона метрични тона през октомври до 1,3 милиона метрични тона през май, най-ниският обем от началото на сделката.
Износът се увеличи през юни до малко над 2 милиона метрични тона, благодарение на по-големите кораби, способни да превозват повече товари.
Запитан в понеделник дали атака срещу мост, свързващ Кримския полуостров с Русия, е фактор зад решението за сделката със зърно, говорителят на Кремъл заяви, че това не е така.
„Не, тези събития не са свързани“, уточни Песков и припомни:
„Още преди тази терористична атака президентът Путин декларира нашата позиция по този въпрос.“
Украйна обвини Русия, че не позволява на нови кораби да се присъединят към работата от края на юни, като 29 чакат във водите край Турция, за да вземат участие в инициативата. Съвместните инспекции, предназначени да гарантират, че корабите превозват само зърно, а не оръжия, които биха могли да помогнат на двете страни, също се забавиха значително. Средните дневни инспекции стабилно са спаднали от пика си от 11 на брой през октомври до около 2,3 през юни. Украински и американски служители обвиниха Русия за забавянето.
Междувременно доставките на пшеница в Русия достигнаха исторически върхове след богатата реколта. Страната е изнесла 45,5 милиона метрични тона през търговската 2022-2023 г., като се очаква нов рекорд от 47,5 милиона метрични тона през 2023-2024 г., според оценки на Министерството на земеделието на САЩ.
Предишната цифра е за повече пшеница, отколкото която и да е страна някога е изнасяла за една година. Това призна Кейтлин Уелш, директор на Глобалната програма за сигурност на храните и водата в Центъра за стратегически и международни изследвания.
