В различни части на Южното Черноморие работещите намаляват с над 25%, отчетоха от Института за пазарна икономика /ИПИ/ в свое изследване посветено на въздействието на COVID кризата върху общините у нас.
Пандемията от COVID-19 донесе една от най-бързо настъпилите икономически кризи в новата стопанска история на Европа. Въпреки че, България понесе по-лек удар от много европейски страни, през 2020 година бяха регистрирани значителен ръст на безработицата, прекъсвания на индустриалното производство, а в месеците на най-тежки ограничения – икономически хаос и дори спиране на международната търговия.
На този етап анализът на въздействието на кризата върху българската икономика се съсредоточаваше върху националното, и в някои по-ограничени случаи – областното ниво, най-вече заради ограниченията в достъпа до данни и индикатори. Настоящото изследване отива на следващото ниво и разграничава последствията от икономическата криза през 2020 година в 265-те общини на България въз основа на данните за добавената стойност, износа, инвестициите, безработицата и заетостта, миграцията.
Прегледът на индикаторите сочи, че въздействието на кризата далеч не е равномерно в различните части на страната. Индустриалните центрове преминават най-вече през моментен шок, от който се възстановяват бързо след отпадането на най-строгите ограничителни мерки и подновяването на международната търговия през лятото и есента на 2020 година. Туристическите общини обаче, и най-вече тези по Южното Черноморие, които зависят най-много от чуждестранни туристи, понасят най-тежкия удар и възстановяването на местните икономики отнема значително по-дълго време. Същевременно София продължава своята икономическа експанзия, движена най-вече от незасегнатия от кризата ръст на ИКТ сектора и строителството.
Представеният преглед на основните икономически показатели на общините в хода на първата година от кризата, причинена от пандемията от COVID-19 дава ясна представа за различния ефект, който тя има върху местните икономики.
