Алина Капацина често мечтае да получи телефонно обаждане от майка си, пише „Асошиейтед прес“. В тези видения майка ѝ ѝ казва, че се прибира у дома. Мъже във военни униформи отвеждат 45-годишната Вита Ханич от къщата ѝ в Източна Украйна през април. Тя никога не се завръща. По-късно семейството на жената научава, че Ханич, която отдавна страда от припадъци поради мозъчна киста, е в ареста в окупираната от Русия част на Донецка област.
Пред медията Капацина споделя, че за нея остава неясно защо майка ѝ – „мирен, цивилен и болен човек“, който никога не е държал оръжие – е била задържана. Ханич е един от многото украински невоюващи лица, държани от руските сили месеци след нахлуването им. Някои се смятат за военнопленници, въпреки че никога не са участвали в битките. Други са в някаква правна неопределеност – не са изправени пред никакви наказателни обвинения или се считат за военнопленници.
Ханич носи само анцуг и чехли, когато е заловена от руските сили, окупирали нейното село Володимировка няколко седмици след инвазията на 24 февруари. Все още населеното място е под контрола на Москва. Семейството на жената първоначално мисли, че тя ще се прибере скоро. Известно е, че руските сили задържат хора за два или три дни за „филтриране“ и след това ги освобождават, призна Капацина, а Ханич не е имал връзки с армията или правоприлагащите органи. Когато не била освободена в рамките на тези дни, Капацина и 64-годишната ѝ баба започнали издирване. Отначало писмата и посещенията на различни длъжностни лица и правителствени органи, назначени от Русия в Донецка област, не дават резултат. Капацина, която напуска селото през март за контролирания от Украйна град Днепър, заяви:
„Отвсякъде отговорите бяха едни и същи: „Не сме я взели“. Кой я взе тогава, ако никой не я е взел?“
Тогава те най-накрая получават известна яснота: Ханич е била арестуван в Оленовка, друг град, контролиран от Русия, според писмо от прокуратурата в Донецка област, установена в Москва. Персоналът на затвора казва на бабата на Капацина, че Ханич е снайперист – обвинения, които семейството ѝ смята за абсурдни, предвид нейното състояние. Медицинските досиета, прегледани от „Асошиейтед прес“, потвърждават, че жената има мозъчна киста, както и „остатъчна енцефалопатия“ и „общи конвулсивни атаки“.
Анна Ворошева, която прекарва 100 дни в същото заведение като Ханич, разказа за мизерни, нечовешки условия: гнила питейна вода, без отопление или душове, трябвало да спят на смени и да чува нови затворници да крещят от побой. 46-годишната Ворошева призна, че не ѝ е казано защо е била задържана, освен „подсмихвания и шеги за нацистите“ – препратка към неверните твърдения на Русия, че това, което тя нарича „специална военна операция“, е кампания за „денацификация“ на Украйна. Тя също споделя, че персоналът ѝ е казал:
„Бъди щастлива, че не те бием.“
Властите в Донецк определиха Ханич като военнопленник и наскоро казаха на семейството, че тя е затворена в окупирания град Мариупол. Все още не е ясно кога, ако изобщо е възможно, може да бъде освободена.
Водещата правозащитна организация в Украйна, Центърът за граждански свободи, има искания относно около 900 цивилни, заловени от Русия от началото на войната, като повече от половината все още са в ареста. Дмитро Лубинец, пратеникът на Украйна по правата на човека, посочи числото още по-голямо число и в петък потвърди, че неговата служба е получила запитвания относно повече от 20000 цивилни заложници, задържани от Русия.
Руският адвокат Леонид Соловьов коментира пред медията, че е натрупал повече от 100 искания относно украински цивилни. Той сподели, че е успял да помогне на 30-40 да потвърдят, че лицето, което са търсили, е в руски арест без никакъв правен статут – точно като неговия клиент Микита Шкрябин.
Студентът от района на Харков в североизточна Украйна беше задържан от руските военни през март и оттогава е задържан без обвинения или каквито и да било съдебни процедури. Шкрябин, тогава на 19 години, се е укривал от боевете в мазе със семейството си, според майка му Тетяна. По време на почивка той излезе за доставки – и никога не се върна. Тетяна Шкрябина разказа пред „Асошиейтед прес“, че е научила от свидетели, че руски войници са го заловили. Месеци по-късно Соловьов получава потвърждение от Министерството на отбраната на Русия, че Шкрябин е задържан за „съпротива при специална военна операция“. „Няма такова престъпление в книгите в Русия“, уточни Соловьов – „и дори да имаше, Шкрябин щеше да бъде официално обвинен и разследван, но това не се е случило“. От министерството отказаха да съобщят местонахождението на мъжа.
Освен това, когато Соловьов подава жалба до Следствения комитет на Русия, оспорвайки задържането, тя потвърждава, че срещу Шкрябин няма образувани наказателни производства – той не е нито заподозрян, нито обвиняем.
Шкрябин, който навърши 20 години в плен, не е бил етикетиран като военнопленник, казва Соловьов и добавя:
„Правилният му статут е просто заложник“.
Руското министерство на отбраната и вътрешното министерство не отговориха на искания за коментар.
Други случаи са зловещо подобни на тези на Шкрябин и Ханих. През май руските сили задържат специалиста по информационни технологии Ирина Хоробцова в южния град Херсон, когато той беше окупиран от Москва. Те нахлуват в апартамента ѝ, като изземат лаптоп, два мобилни телефона и няколко флашки, след което я отвеждат, според сестра ѝ Елена Корний. Руснаците обещават на родителите ѝ, че тя ще се прибере вечерта, но това не се случва. Хоробцова остава в града и се обявява против войната в социалните мрежи, преди да бъде задържана, разказва Корний. Тя е присъствала на протести срещу Русия и е помагала на жителите, като ги е карала на работа или е намирала трудно достъпни лекарства.
„Тя не е нарушила никакви украински закони“, коментира Корний, отбелязвайки, че сестра ѝ няма нищо общо с военните.
Адвокатът на Хоробцова, Емил Курбединов, призна, че вярва, че руските сили за сигурност извършват „чистки на нелоялните“ в Херсон. Той научава от руската Федерална служба за сигурност, че жената все още е в ареста. Министерството на вътрешните работи в анексирания от Москва Крим му е споделил, че Хоробцова е в център за задържане там. Когато Курбединов се опитва да я посети, властите отказват да признаят, че има такъв затворник.
Що се отнася до причините за задържането ѝ, Курбединов каза, че властите са му казали, че „тя е оказала съпротива на специалната военна операция и решение за нея ще бъде взето, когато специалната военна операция приключи“. Курбединов я определи като „неправомерно лишена от свобода“.
Дмитро Орлов, кмет на окупирания град Енерходар в Запорожка област, описва съдбата на своя заместник по същия начин – „абсолютно произволно задържане“. Орлов смята:
„Иван Самойдюк е бил задържан от руски войници малко след превземането на Запорожката атомна електроцентрала през март и срещу него не са повдигнати обвинения.“
Кметът призна:
„Дори не сме сигурни дали е жив!“Ако не можем да получим яснота от руснаците за съдбата на един заместник-кмет, представете си съдбата на обикновените украински цивилни.“
Михайло Савва от Експертния съвет на Центъра за граждански свободи каза, че Женевските конвенции позволяват на държавата да задържа временно цивилни в окупирани райони, но „веднага след като причината, която е причинила задържането на този цивилен, изчезне, тогава този човек трябва да бъде освободен“.
„Без специални условия, без сделки, просто освобождаване“, категоричен е Сава, отбелязвайки, че цивилни лица не могат да бъдат обявени за военнопленници съгласно международното право.
Международното право забранява на воюващата страна да премести насилствено цивилни на собствената си територия или територия, която окупира, и това може да се счита за военно престъпление, каза Юлия Горбунова, старши изследовател в Human Rights Watch.
Военнопленниците могат да бъдат разменени, но няма правен механизъм за размяна на невоюващи, уточни Горбунова, усложнявайки усилията за освобождаване на цивилни от плен.
От началото на войната обаче Киев успя да върне някои у дома. Андрий Йермак, ръководител на президентската канцелария на Украйна, заяви на 8 януари, че 132 цивилни са били върнати от руски плен през 2022 г.
Любинец, украинският омбудсман по правата на човека, се срещна този месец с руския си колега Татяна Москалкова. Той изтъкна, че е дал на Москалкова списъци на някои от 20 000 украински цивилни, които според него са задържани от Русия, и „руската страна се е съгласила да разбере къде са те, в какво състояние и защо са задържани“. Любинец обясни:
„След получаване на такава информация ще бъде поставен въпросът за процедурата по тяхното връщане.“
