След 7 уморителни месеца на война, много украинци се страхуват от още страдания и политически репресии, които ги очакват, след като референдумите, организирани от Кремъл с помощта на полиция с оръжие, предвещават предстоящото анексиране на 4 окупирани региона от Русия, съобщава „Асошиейтед прес“.
Много жители избягаха от регионите преди референдумите да започнат, уплашени да не бъдат принудени да гласуват или потенциално да бъдат мобилизирани в руската армия. Петро Коберник, който напуска държания от Русия южен град Херсон точно преди началото на предварително определеното гласуване в петък, сподели пред медията, че перспективата да живее според руските закони и ескалиращата война карат него и другите да са изключително тревожни за бъдещето. В телефонно интервю 31-годишният Коберник заяви:
„Ситуацията се променя бързо и хората се опасяват, че ще бъдат наранени или от руските военни, или от украинските партизани и настъпващите украински войски.“
Докато някои руски служители разнасят бюлетини в кварталите, придружени от въоръжена полиция, Коберник разказа, че 70-годишният му баща е затворил вратата на частната си къща в село Новотроицке – част от Херсон – и се е заклел да не пуска никого вътре.
Референдумите, заклеймени от Киев и неговите западни съюзници като манипулирани, се провеждат в контролираните от Русия Луганска и Херсонска област и в окупираните райони на Донецка и Запорожка област. Те са широко разглеждани като претекст за анексиране и се очаква руските власти да обявят регионите като свои, след като гласуването приключи във вторник.
Кремъл е използвал тази тактика и преди. През 2014 г. Страната проведе набързо свикан референдум в района на Крим в Украйна, за да оправдае анексирането на Черноморския полуостров, ход, който беше заклеймен като нелегитимен от по-голямата част от света. Украинските власти казаха на жителите на четирите окупирани от Русия региона, че ще бъдат наказани, ако гласуват, и ги посъветваха да напуснат.
Руският президент Владимир Путин, който започна да мобилизира повече войски за войната миналата седмица, изрази категоричност, че е готов да използва ядрени оръжия, за да защити територия в явна заплаха за Украйна да спре опитите си да си върне регионите.
Ескалиращата риторика и политически рискованото решение на Путин да призове до 300 000 армейски резервисти идват, след като руснаците бяха принудени набързо да се оттеглят от големи части от Североизточна Украйна по-рано този месец. Продължава ожесточеното украинско контранастъпление в източната и южната част на страната. А назначеният от Москва губернатор на южната Херсонска област Владимир Салдо обеща, че украинските опити да провалят референдума чрез обстрел на града няма да успеят. Във видео обръщение Салдо коментира:
„Нещата са сложни поради проблеми със сигурността, но ще бъде направено всичко възможно, за да бъде гласуването безопасно за гласоподавателите и изборните служители. Хората чакат да се присъединят към Русия и искат това да стане възможно най-бързо.“
Подкрепяните от Москва сепаратисти в източните региони на Донецк и Луганск твърдят, че повечето жители на тези територии са мечтали да се присъединят към Русия още след анексирането на Крим от Русия. Но много жители там разказват различна история.
„Улиците са празни, тъй като хората си стоят вкъщи“, призна по телефона Марина Ирхо, 38-годишна жителка на пристанищния град Бердянск на Азовско море. Тя сподели още:
„Никой не иска да ни обявят за част от Русия и да започнат да събират нашите мъже.“
Жената разказа, че „тези, които активно се застъпваха за Украйна, са напуснали или са се укрили“, добавяйки, че много от по-възрастните хора, които са подкрепили Русия, са останали, но се чувстват уплашени.
Украинските партизани непрекъснато атакуват назначени от Москва служители в окупираните региони. А само седмица преди референдума заместник-ръководител на градската администрация на Бердянск и съпругата му, която ръководеше градската избирателна комисия, бяха убити при нападение.
Членовете на партизанската група „Жълтата лента“, кръстена на жълто-синьото национално знаме на Украйна, разпространиха листовки, заплашващи онези, които гласуват, и призоваха жителите да изпращат снимки и видеозаписи на хората, които гласуват, за да ги проследят по-късно. Партизаните също така публикуваха телефонни номера на шефове на избирателни комисии в Херсонска област, призовавайки проукраинските активисти „да направят живота им непоносим“.
Украински официални лица издадоха, че навсякъде има признаци за нелегитимност на референдумите. Иван Федоров, украинският кмет на контролирания от Русия град Мелитопол, който беше задържан и държан от руснаците преди да напусне градът, заяви:
„Руснаците виждат страха и нежеланието на гражданите да гласуват, така че са принудени да приемат хора.“
„Групи колаборационисти и руснаци, придружени от въоръжени части, минават от един апартамент в друг, но малко хора отварят вратите“, подчерта Федоров и беше категоричен:
„Бързането, с което организираха този псевдореферендум, показва, че дори нямат намерение да преброят бюлетините сериозно.“
Лариса Виноградова, жителка на пристанищния град Мариупол, която напусна града след руската инвазия, е на мнение, че много от нейните приятели са останали, защото е трябвало да се грижат за възрастни родители, които отказват да избягат. Избухвайки в плач, тя каза:
„Те не подкрепят Русия, те искат Мариупол да бъде част от Украйна и го чакат.“
Губернаторът на Луганск Сергей Хайдай, който напусна региона, след като беше пометен от руските сили, изрази загриженост, че жителите се опасяват, че руснаците ще съберат повече мъже в региона за военна служба след заповедта за мобилизация на Путин. Пред „Асошиейтед прес“ Хайдай изтъкна:
„Руснаците използват този псевдореферендум като претекст въоръжени хора да посещават апартаменти и да търсят всички останали мъже, за да ги мобилизират, а също и да търсят всичко подозрително и проукраинско.“
„Бързото украинско контранастъпление изплаши руснаците“, добави той.
Анализатори казват, че Путин се надява да използва заплахата от военна ескалация, за да принуди украинския президент Владимир Зеленски да преговаря с Кремъл. Володимир Фесенко, ръководител на Penta Center, независим мозъчен тръст, базиран в Киев, направи следния коментар:
„Бързането, с което беше свикан референдумът, показва слабостта на Кремъл, а не силата му.“
И още:
„Кремъл се бори да намери лостове за влияние върху ситуацията, която е излязла извън неговия контрол.“
