Багер изпуска дим, докато разчиства пръст и отломки между железопътната и автобусната гара в украинския град Тростианец, за да освободи място за нов транспортен възел, пише „Асошиейтед прес“.
Тростианец е едно от шестте населени места, които се възстановяват с държавни средства в рамките на пилотна програма за развиване на умения и опит, необходими за далеч по-широкомащабното възстановяване по-късно.
Кметът Юрий Бова заяви, че времето за вдъхване на живот на градовете изтича или се рискува милиони украинци, които биха могли да помогнат за възстановяването на страната, да бъдат прокудени в Европа.
„Ние се борим за всеки човек, който трябва да се върне; за всяко дете, което трябва да се върне и да изгради бъдещето си тук“, заяви той пред „Ройтерс“ в града, който се намира едва на 30 км от Русия. За разрушения североизточен град Бова каза:
„Да се разхождаш наоколо и да виждаш това всеки ден, това ще травмира морално човек. Трябва да възстановим всичко, като започнем от кафенетата, библиотеките, фабриките, училищата, болниците.“
Официалните лица в Киев също сигнализираха за спешната необходимост от възстановяване на Украйна – усилие, което ще изисква стотици милиарди долари и ще включва повече от бързи поправки на критични обекти като болници, електроцентрали и железопътни линии. Войната обаче не показва признаци на отслабване. Без парични средства Украйна се защитава от нови руски атаки, след като собствената ѝ контраофанзива не успя да донесе значителни успехи. Москва също така възобнови кампанията си за масови въздушни удари по населени места далеч отвъд фронтовата линия.
За Павло Кузменко, кмет на Охтирка, град само на 20 км от Тростианец, който също носи белезите на тежките руски бомбардировки в началото на войната, възкресяването на градските площади е лукс, който Украйна не може да си позволи в момента. Властите в Охтирка бавно разчистват отломките на главния булевард, където някога се е намирало кметството, и все още не са поправили потрошения универсален магазин от другата страна на улицата. Повечето училища обаче са ремонтирани с нови прозорци, покриви или бомбоубежища, до голяма степен благодарение на международни донори.
Кузменко, който миналата година публично разкритикува плановете за Тростианец и изрази съжаление за липсата на ресурси, заяви, че фокусът трябва да бъде поставен само върху закърпването на домовете и критичната инфраструктура. Всички останали налични средства трябва да отидат за армията.
„Има много неща за възстановяване“, признава Кузменко пред „Ройтерс“ и добавя:
„Площадите и цялата им украса могат да бъдат направени след войната.“
Стоейки близо до останките на кметството, 65-годишната жителка на Охтирка Антонина Дмитриченко заяви, че е съгласна с кмета си:
„Първо ни трябва победа, а след това възстановяване.“
Различните мнения в съседните градове отразяват по-широк дебат за разходите по време на войната, който се води в цяла Украйна. Най-видимо е нарастващото протестно движение на обикновените хора, което настоява дискреционните проекти, като например благоустрояването на улици и обществени пространства, да бъдат отложени в полза на военните.
„Икономиките печелят войни“
В знак на напрежението длъжностните лица в Одеска област отмениха търгове за над 9 млн. долара през последните три месеца на 2023 г., като заявиха, че разходите за неща като ремонт на пътища, обновяване на стадион и софтуер са „неприемливи“ по време на война.
Споровете подчертават нуждата от ясно комуникирана правителствена стратегия за това как трябва да изглежда възстановяването и в по-широк смисъл – адаптираната към войната икономика. На това мнение е Ория Луцевич от мозъчния тръст Чатъм Хаус в Лондон. Тя заяви, че официалните лица трябва спешно да отключат икономическия потенциал на Украйна, като възстановят възможностите за растеж, които генерират доходи и могат да помогнат за победата над Русия, а това означава да се привлекат хора обратно, както и да се спре напускането на страната завинаги. Тя коментира:
„Военните печелят битки, но икономиките печелят войни. Това е част от едно и също уравнение.“
Може да има смисъл например да се построят повече училища в сравнително по-безопасния западен град Лвов за многото украинци, разселени там от боевете на други места, за да останат и да допринесат за военната икономика, смята Луцевич и обяснява:
„Ето какво представлява възстановяването: може би това не са модни детски площадки, може би не са нови зоологически градини. Но това трябва да бъде категория проекти, която се вписва в по-широката стратегия за това как Украйна ще издържи тази война.“
Един от служителите, отговарящи за възстановяването на Украйна, Мустафа Найем, признава, че възстановяването на тежко пострадали градове като Тростианец ще изисква големи административни усилия.
„Държавата никога досега не е извършвала цялостно възстановяване на населените места“, изтъква пред „Ройтерс“ Найем, ръководител на Агенцията за възстановяване и развитие на инфраструктурата на Украйна. „Нямаме такъв опит.“
Ето защо Киев избра шест проекта, всеки от които с различни предизвикателства, които да бъдат финансирани от държавен фонд, съставен основно от конфискувани руски активи. При представянето на програмата през април министър-председателят Денис Шмихал заяви:
„Целта е пълното преобразяване на тези места в нещо по-добро.“
В един от случаите едно село се изгражда изцяло наново, в друго се извършват масови ремонти на жилища, а в Тростианец, където се намира шоколадовата фабрика на Mondelez, се поставя акцент върху няколко ключови проекта, отчасти за да се възстанови икономическият живот. Необходимите умения варират от често мъчителната работа по установяването на законната собственост върху имоти от поколения насам до препроектирането на цели жилищни блокове или нови енергийни мрежи.
Библиотеките не се подновяват
Говорител на Агенцията за възстановяване каза:
„Досега от фонда са заделени над 1,6 млрд. долара за възстановяване, заяви премиерът Шмихал през октомври. Миналата година пилотните проекти получиха около 86 млн. долара, въпреки че бюджетът за 2024 г. все още не е определен.“
Като цяло Световната банка е изчислила, че възстановяването на Украйна ще струва повече от 400 млрд. долара през следващото десетилетие, а западните кредитори са дали знак, че са готови да осигурят по-голямата част от финансирането.
„Продължаващата война обаче затруднява дългосрочното планиране“, заяви Найем, като се позова на разрушаването на язовир Каховка през юни. Бедствието принуди агенцията му да побърза да изгради критично важен водопровод в югоизточна Украйна в рамките на няколко месеца, което отне време и ресурси.
Това, което служителите могат да планират, е „инфраструктурата на възстановяването“ – утвърждаване на стандарти и процедури, изграждане на екипи и поддържане на отношения с международни партньори. Той коментира:
„Това са неща, които развиваме максимално в подготовка за момента, в който ще можем да си позволим да планираме повече или по-малко подробно. И това не е задължително само след нашата победа.“
Найем защити пилотните проекти от критици като Кузменко, като заяви, че никой не възстановява нищо излишно, а само домовете и услугите, от които хората се нуждаят, за да живеят. Той каза, че стратегическите пътища, улесняващи движението на военните или търговията в Украйна, както и административните сгради, също трябва да бъдат приоритет. Той подчерта:
„Няма да подновяваме библиотеки или музеи.“
В Тростианец планът предвижда да бъдат възстановени два жилищни блока, три медицински заведения, жп гарата, площадът, друга сграда наблизо и главният път през града.
Междувременно пари от международни донори вече са помогнали за възстановяването на ново крило на главната градска болница.
„Вярваме, че градът ни ще стане още по-добър, в ущърб на враговете ни“, споделя 60-годишната Наталия Андросова, един от многото местни жители на Тростианец, които похвалиха кмета Бова за ръководството му и за привличането на държавно финансиране.
Другите пет пилотни проекта са в Бородянка и Мошчун близо до столицата Киев, Яхидне на север, Циркуни на изток и Посад-Покровске на юг.
Въпреки пораженията в Охтирка, която устоя на руското нападение въпреки триседмичния интензивен обстрел, градът е пълен с живот – семейства кръстосват парка и празнуват специални поводи в един от няколкото популярни ресторанта.
Но някои копнеят за нормално съществуване, което да надхвърли критичните или непосредствените нужди. Ярослав Бибик, 19-годишен, казва, че би искал официалните лица да направят повече за съживяване на културната и младежката сцена, която процъфтяваше преди войната. Младият мъж споделя:
„През последните няколко месеца не съм излизал много навън. Не виждам смисъл.“
