Украинският президент Володимир Зеленски обяви, че се извършват кадрови промени на висши и по-ниски нива след най-шумните обвинения в корупция след нахлуването на Русия, които заплашваха да помрачат ентусиазма на Запада към правителството в Киев, предаде „Reuters“.
Съобщенията за нов скандал в Украйна, която има дълга история на нестабилно управление, идват в момент, когато европейските страни спорят дали да й дадат произведени в Германия танкове Leopard 2 – работният кон на армиите в цяла Европа, за които Украйна твърди, че трябва да пробие руските линии и да превземе територия.
„Вече има кадрови решения – някои днес, други утре – по отношение на длъжностни лица на различни нива в министерства и други централни правителствени структури, както и в регионите и в правоприлагащите органи“, каза Зеленски в нощното си видеообръщение късно в понеделник.
Президентът не посочи служителите, които ще бъдат сменени. Няколко украински медии съобщиха, че министри от кабинета и висши служители може да бъдат уволнени скоро.
Заместник-началникът на президентската канцелария на Украйна Кирило Тимошенко по-късно заяви, че е помолил Зеленски да го освободи от задълженията му. Той не посочи причина, но по-рано медиите съобщиха, че може да е част от кадровите трусове.
В неделя антикорупционната полиция обяви, че е задържала заместник-министъра на инфраструктурата по подозрение, че е получил 400 000 долара подкуп за вноса на генератори миналия септември – обвинение, което министърът отрича.
Вестник пък обвини Министерството на отбраната, че надплаща на доставчиците за храна на войниците. Доставчикът каза, че е допуснал техническа грешка и парите не са сменили собственика си.
Дейвид Арахамия, ръководител на партията на Зеленски „Слуга на народа“, каза, че служителите трябва „да се съсредоточат върху войната, да помогнат на жертвите, да намалят бюрокрацията и да спрат съмнителния бизнес“.
„Определено ще затворим тази пролет. Ако хуманният подход не проработи, ще го направим в съответствие с военното положение“, каза той.
Фронтовите линии във войната бяха до голяма степен замразени в продължение на два месеца въпреки тежките загуби и от двете страни.
Украйна твърди, че западните танкове ще дадат на нейните войски огневата мощ да пробият руските отбранителни линии. Но западните съюзници не успяха да постигнат споразумение за въоръжаване на Киев с танкове, предпазливи към действия, които биха могли да предизвикат руска ескалация.
Германия, която трябва да одобри реекспорта на Leopard, заяви, че е готова да действа бързо, ако има консенсус между съюзниците.
Полският премиер Матеуш Моравецки каза, че Варшава ще иска разрешение да изпрати танкове Leopard в Киев и се опитва да привлече други на своя страна.
Германия не блокира реекспорта на танкове Leopard за Украйна, каза пък в понеделник първият дипломат на Европейския съюз /ЕС/.
Американските законодатели притиснаха своето правителство да изнесе бойни танкове M1 Abrams в Украйна, като казаха, че дори символичен брой ще помогне на европейските съюзници да направят същото.
Великобритания обяви, че ще достави 14 танка Challenger 2. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че не изключва възможността да изпрати танкове Leclerc.
Русия пък се опита да упражни собствен натиск.
„Всички държави, които участват, пряко или непряко, в изпращането на оръжия в Украйна и в повишаването на нейното технологично ниво, носят отговорност за продължаването на конфликта“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Смята се, че и Украйна, и Русия планират пролетни офанзиви, за да излязат от задънената улица в превърналата се във война на изтощение в Източна и Южна Украйна.
„Ако голямата руска офанзива, планирана за този момент, се провали, това ще бъде гибелта на Русия и Путин“, каза Вадим Скибицки, заместник-началник на военното разузнаване на Украйна в интервю за новинарския сайт Delfi.
Междувременно руските сили удариха Донецк в източната част на Украйна. Украинските сили са отблъснали 11 атаки, 10 от които в района на Донецк, включително в районите на град Бахмут и село Клищиевка на юг, съобщи украинската армия във вторник.
Миналата седмица Русия обяви превземането на Клишчиевка. Руските сили настояват от месеци за контрол над Бахмут, но с ограничен успех.
През 11-те месеца, откакто нахлу в Украйна, Русия смени риториката си за войната от операция за „денацифициране“ и „демилитаризиране“ на своя съсед към това да я представи като защита срещу агресивния Запад. Украйна и западните й съюзници го наричат непредизвикан акт на агресия.
В понеделник новият генерал, отговарящ за военните операции на Русия в Украйна, предупреди, че съвременна Русия никога не е виждала такава „интензивност на военните вражди“, което я принуждава да извършва настъпателни операции.
„Нашата страна и нейните въоръжени сили днес действат срещу целия колективен Запад“, каза началникът на Генералния щаб Валери Герасимов пред новинарския сайт „Аргументы и факты“.
Военните реформи, обявени в средата на януари, могат да бъдат коригирани, за да отговорят на заплахите за сигурността на Русия, които включват стремежа на Швеция и Финландия за присъединяване към НАТО и „използване на Украйна като инструмент за водене на хибридна война срещу страната ни“, каза още той.
