Ключови съюзници на Украйна се срещнаха в четвъртък, за да обсъдят подробностите за мироопазваща мисия, изпратена в Украйна в случай на мирно споразумение с Русия, предава „Политико“.
Те ще бъдат водени от френския министър на отбраната Себастиен Лекорну и британския му колега Джон Хийли, които ще се срещнат със своите колеги министри на отбраната от т.нар. коалиция на желаещите, която включва много европейски страни, Канада и Австралия, но не и САЩ в щабквартирата на НАТО в Брюксел.
Началниците на отбранителните щабове на Великобритания и Франция са били в Украйна миналата седмица и са информирали колегите си по-рано тази седмица, съобщи френското министерство на отбраната.
Срещите помагат да се изясни какво би искал Киев от мироопазваща мисия – нещо, което той смята за изключително важно, за да се попречи на Русия да атакува отново, особено след като САЩ и други страни блокираха надеждите й да бъде поканена да се присъедини към НАТО.
„Обсъждаме присъствието на чужди войски на сушата, в небето и в морето. Противовъздушната отбрана, както и други деликатни стратегически въпроси. Нашите партньори разбират от какво се нуждае Украйна. Има някои чувствителни географски точки, където бихме искали да имаме резерва“, каза украинският президент Володимир Зеленски на пресконференция в Киев миналия петък след срещата на украинските, френските и британските военни щабове.
„Обсъдихме не само количеството на войските, но и въпроса за мандата на тези войски, а също и инфраструктурата. За мен са важни датите, разбирането в кой момент от преговорите наистина можем да разчитаме на контингент“, каза Зеленски и добави, че очаква да получи яснота до месец.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява Украйна и Русия да спрат да се бият и да постигнат мирно споразумение. Украйна е съгласна, но Русия наруши частичното прекратяване на огъня, договорено миналия месец, без последствия от американския президент.
Около дузина страни може да са готови да се присъединят към коалицията и да изпратят войски в Украйна, каза пред репортери Павло Палиса, заместник-ръководител на кабинета на Зеленски и главен съветник по въпросите на отбраната.
„Говори се и за участие на балтийските и скандинавските страни. Във всеки случай това може да се осъществи чрез двустранни споразумения с всяка от страните членки на коалицията“, каза Палиса.
Въпреки това, много страни, включително Великобритания, не са склонни да изпращат войниците си в Украйна без някаква подкрепа от САЩ – известна като резервен вариант – включително въздушна подкрепа, логистика и разузнаване, нещо, което е малко вероятно при Тръмп.
Междувременно Русия заяви, че всяко разполагане на съюзнически войски без мандат на ООН би било неприемливо. Дебатът сред европейските съюзници на Украйна е дали силите, за които те говорят, ще бъдат достатъчно големи, за да отблъснат руска атака. Киев обаче е уверен, че процесът върви добре.
„Единственият въпрос е в какъв формат ще бъде реализирана тя. Затова в момента текат дискусиите: има нашата основна визия, има визията на нашите партньори, на базата на техните възможности. След като се договорят всички детайли, ще можем да преминем към по-съдържателен разговор“, каза Палиса.
„Ние отлично разбираме, че за да се вземат такива решения, е необходима синхронизация както на военните, така и на политическите компоненти. Едва след това можем да продължим напред“, добави Палиса.
В момента Украйна разполага с една от най-способните и най-големите армии в Европа, което е нейната най-силна гаранция за сигурност. Но тъй като влизането й в НАТО е блокирано, тя се нуждае от съюзнически войски на място, които да охраняват мира и да възпират Русия. В най-лошия случай на руска атака, тези войници ще бъдат въвлечени във всякакви бъдещи сражения.
„Украйна има своя визия за разполагането на такива сили, които ще действат като гаранти за сигурността. Всички тези въпроси все още трябва да бъдат обсъждани, договорени и проверени както на политическо, така и на военно ниво“, каза Палиса.
Украйна също така смята, че изпращането на западни войски в Украйна ще бъде съпроводено от обширна противовъздушна отбрана и други мерки за защита, които също ще помогнат да се запази сигурността на украинците.
„Например, ако една френска бригада навлезе в определена зона от територията, дори и да бъде разположена с минимална гъстота – например три войника на километър, тя пак ще трябва да осигури въздушно покритие. Това е стандарт за военно планиране“, каза Палиса. Една бригада има от 3000 до 5000 войници.
А това означава повече системи за противовъздушна отбрана, електронни възможности за водене на война, по-координирано взаимодействие с авиацията, защита на чужди военноморски сили, надеждна логистика и т.н.
„Това е сложен въпрос, който изисква внимателно планиране, като се вземат предвид много фактори. Именно върху това се работи в момента“, каза Палиса.
Ден след срещата НАТО ще бъде домакин на Контактната група за отбрана на Украйна, създадена от САЩ, която ще организира военна помощ за Украйна. Великобритания и Германия ще председателстват, а министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет ще се присъедини чрез телеконференция.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
