Андрий Илкив, украински сапьор, е с ампутиран крак под коляното, след като през септември 2022 г. в близост до него е избухнала мина. През май следващата година той се е върнал на работа, придвижвайки се с помощта на протеза, а към днешна дата търси и обезврежда мини.
37-годишният баща на 4 деца е един от 14-те сапьори, които са се върнали към работата си по разминиране (обезвреждане на мини) в националното полицейско подразделение, съставено от около 100 души, въпреки че са били тежко ранени при силни взривове, докато са обезвреждали мини по време на руската инвазия.
„Разбира се, очевидно изпитваш страх, когато се завръщаш, когато застанеш до минно поле, но от друга страна знаеш, че с помощта на металотърсач, сапьорска лопата и специално оборудване можеш да вървиш напред и да извършваш дейности по разминиране“, споделя Илкив.
Украйна, която вече в продължение на 20 месеца е в ожесточена война с Русия, твърди по свои изчисления, че 174 000 кв. км от територията ѝ или около една трета от страната, са потенциално осеяни с мини или опасни военни останки. Киев се опасява, че разчистването на тези региони може да отнеме десетилетия.
Подразделението на Илкив е създадено по време на войната и се занимава активно с хуманитарно разминиране, далеч от бойните действия. В момента сапьорите действат в областите Херсон и Харков, части от които бяха отвоювани от Русия миналата година. До момента четирима от членовете на екипа са загинали при взривове, а 16 други са ранени.
Самият Илков, ранен при експлозията на противопехотна мина в село Дементивка в Харковска област, казва, че е решил да се върне към служебните си задължения заради големия обем работа по разминирането, част от която тепърва предстои – аргумент, който представил и на съпругата си. По негови думи районът, който разчиствали, когато мината се взривила и го ранила, бил особено труден за работа.
„Мините бяха заровени под земята и беше невъзможно да бъдат открити с визуални сигнали“, пояснява още мъжът.
Валери Онул, друг сапьор, също е взел решение да се върне на работа в подразделението, въпреки че загубил крака си при взрив през ноември.
„Повдигнах се, погледнах надолу, а единият ми крак го нямаше. Започнаха да ме издърпват, опитах се да помогна със здравия и крак, движех се малко по малко и успях да се измъкна, без да задействам две мини, които бяха там,“, разказва Валери, като допълва, че дори непосредствено след взрива той бил сигурен, че ще се върне към работата си по разминиране, когато се възстанови.
„Много мисли занимаваха съзнанието ми, но имаше едно безумно желание в мен след като ме докараха в болницата и се съвзех. Още тогава исках да се върна на работа.“, спомня си раненият сапьор.
