Като разследващ журналист, активист, а по-късно и депутат, Йехор Соболиев се опитва да разкрие корупцията в бизнеса и държавната администрация като начин да защити зараждащата се демокрация в Украйна, предаде „Associated Press“. Сега, в качеството си на войник, борещ се рамо до рамо с Русия, той трябва да отложи тези свои цели, тъй като в момента води битка заедно с някои от хората, които някога се е опитвал да унищожи.
„Когато се борим за победа, сме на една и съща страна, но може би след победата ще трябва да се отделим един от друг. И трябва да продължим тази борба, за да направим страната си по-честна, по-отговорна, по-служеща на гражданите си,“, споделя Соболиев, който понастоящем служи като лейтенант от фронтово подразделение за дронове.
Украйна прекара дълги години в опити да изгради демокрация от западен тип, като срещна сериозни препятствия по пътя си, докато се опитваше да се отърси от навиците на съветското си минало. Пълномащабната инвазия на Русия, предприета преди две години, повиши залозите на тези усилия за изграждане на още по-стабилна демокрация, които са от ключово значение за целта на Украйна да се присъедини към Европейския съюз и НАТО.
Думите на Соболиев отразяват един парадокс в Украйна, а именно, че да се противопостави на Русия и да продължи да функционира като демокрация, тя се е почувствала принудена временно да преустанови или ограничи някои свои демократични идеали. Изборите бяха отложени, някога силните медии бяха ограничени, борбата с корупцията бе изместена от дневния ред, а свободата на свободно придвижване и събирания на гражданите бе ограничена с налагането на военно положение. И докато Русия напада украинските градове и печели позиции на бойното поле, единството, предизвикано от войната, и чувството за обща цел, което е от решаващо значение за защитата на демокрацията, са подложени на все по-силен натиск.
Корупцията се разраства в разгара на войната
Когато през 2019 г. шоуменът Володимир Зеленски беше избран за президент на Украйна, той обеща да се справи с корупцията, която процъфтяваше в продължение на десетилетия след разпадането на Съветския съюз.
Войната сериозно затруднява усилията в тази посока. Към днешна дата корупцията съществува в „плашещи мащаби“ в Украйна, предупреди продемократичната организация „Freedom House“ в доклад от февруари, като изтъкна, че явлението се е разраснало в армията през 2023 г., особено по отношение на задължителната мобилизация за мъжете, които търсят начини за освобождаване от наборна служба.
Европейският съюз твърди, че Украйна трябва да намали нивата си на корупция, преди да може да се присъедини към 27-членния блок. През ноември блокът обяви, че страната е постигнала „известен напредък“, но трябва да направи повече, особено по отношение на „случаите на корупция на високо равнище“. През последните две години от Украйна бяха отстранени министърът на отбраната, министърът на земеделието, главният прокурор, ръководителят на разузнаването и други висши служители, а миналата година председателят на Върховния съд също беше арестуван по подозрение, че е взел подкуп.
Съдебната система на Украйна обаче е пречка за изкореняване на корупцията. След встъпването в длъжност на Зеленски Върховният съд на Украйна постанови, че длъжностните лица вече не трябва да декларират имуществото си публично в електронен регистър. По-късно това решение беше отменено, отчасти поради обществения натиск, но то беше само едно от многото, които подкопаха усилията за борба с корупцията.
Олга Айвазовска, която е начело на продемократичната благотворителна организация „OPORA“, смята, че натискът за борба с корупцията ще се подхранва силно от желанието на Украйна за членство в ЕС.
„Украинските политици няма да спечелят никакви избори след края на войната, ако не успеят да постигнат необходимото пътя на интеграцията в ЕС,“, коментира още тя.
Запазване на вярата в демокрацията
Въпреки всичко, социологически изследвания сочат, че войната не е унищожила напълно вярата на украинците в демокрацията, като може би дори я е засилила.
Около 59 % от украинците, анкетирани от Киевския международен институт по социология, са отговорили, че според тях демокрацията е по-важна от това да имаш силен лидер. Този процент е бил едва 31 преди войната. В последното проучване анкетираните твърдят, че Украйна е демократична държава, но не там не цари пълна демокрация.
През последните две десетилетия украински граждани два пъти излизаха на улицата, за да защитят ревностно демократичните промени. През 2004 г. масовите протести срещу опитите за изборни измами доведоха до встъпването в длъжност на прозападния президент Виктор Юшченко в рамките на така наречената „оранжева революция“. В края на 2013 г. приятелски настроеният към Москва президент Виктор Янукович се отказа от споразумение за сближаване на Украйна с ЕС. Тогава протестиращите граждани щурмуваха площад „Независимост“ в Киев и станаха обект на брутални полицейски репресии. В крайна сметка Янукович беше свален от власт по време на така наречената „Революция на достойнството“. Скоро след това Путин анексира Крим, а после подкрепяните от Москва сепаратисти започнаха граждански бунт в източната част на Украйна в района на Донбас, който прерасна в конфликт, в който загинаха хиляди хора.
Повече от две години след като Путин предприе своята пълномащабна инвазия в Украйна, много украинци споделят, че са уморени и травмирани от войната, в която изгледът за край изглежда далечен. Все пак, те не се чувстват напълно безсилни да влияят на събитията – факт, който според експертите е от ключово значение за устойчивостта на страната в настоящите размирни времена.
Община Бургас: Нямаме право да глобяваме за скокове от Моста, но оказваме съдействие за контрола
