Австрийският политик Херберт Кикъл е проруски и антиамерикански теоретик на конспирацията, който препоръчва нетрадиционни методи като лек за COVID-19 и иска да превърне алпийската страна в „крепост“ срещу миграцията. Той също така е фаворит за следващ лидер на страната си, като идеите му крият рискове за Европа, предава „BBC“.
Крайнодясната „Партия на свободата на Австрия“ на Кикъл води с няколко пункта в националните проучвания в страната от ноември насам, тъй като рязко покачващата се инфлация и рязкото увеличаване на молбите за предоставяне на убежище подхранват недоволството от сегашното правителство – коалиция между дясноцентристката Австрийска народна партия и Зелените. Тъй като другата основна опозиционна партия, социалдемократите, е разтърсена от вътрешни противоречия, на този етап партията на Кикъл има най-добрия шанс от години насам да поеме властта. Това би означавало сериозни проблеми за Европейския съюз, който изпитва затруднения да постигне консенсус по редица въпроси с Унгария, където националистическият министър-председател Виктор Орбан систематично поема контрола върху всички основни лостове на властта и подкопава независимите медии, превръщайки страната в това, което критиците определят като полуавторитарна държава, функционираща в средата на ЕС.
Австрия не е единствената страна в региона, която е податлива на така наречения орбанизъм. Съседна Словакия също се намира на ръба на популистко възраждане. Проруската партия „Смер-СД“, чийто лидер, бившият министър-председател Роберт Фицо, беше принуден да напусне поста си през 2018 г. на фона на вълна от народни протести, предизвикани от бруталното убийство на разследващ репортер и неговата годеница, води в социологическите проучвания преди предсрочните избори, насрочени за септември. Ако бъде избран, Фико обещава да прекрати военната подкрепа на Словакия за съседна Украйна. Европейски високопоставени лица предупреждават, че победата на проруските сили в Словакия и Австрия би дала на руския президент Владимир Путин мощен инструмент срещу Украйна, улеснявайки го в подкопаването на санкциите и усилията на ЕС за подпомагане на Украйна.
„Това ще бъде катастрофа“, заяви с тревога високопоставен служител на Комисията от региона.
Макар че Кикъл има шансове за победа, това далеч не означава, че той е сигурен победител. Благодарение на грубия му стил личният му рейтинг е сред най-ниските сред тези на всички австрийски политици. Нещо повече, подкрепата за неговата „Партия на свободата“ се е оказвала непостоянна в миналото и този положителен скок вероятно е предизвикан по-скоро от разочарованието от това, което много австрийци смятат за нефункционалност на сегашното правителство, отколкото от надеждите за нов облик на управлението при крайната десница. Все пак, възходът на партията, който се наблюдава напоследък, не може да бъде пренебрегнат.
Миналата седмица председателката на Европейския парламент Роберта Мецола заяви пред австрийски вестник, че има „сериозни съмнения“ относно способността на Кикъл да заема какъвто и да е министерски пост. По повод на това тя коментира с думите: „На него просто не може да се вярва.“
Следващите редовни избори в Австрия ще се проведат едва през есента на следващата година, но продължаващото напрежение в настоящата коалиция под ръководството на канцлера Карл Нехамер, чиято „Народна партия“ в момента изостава с осем пункта от „Партия на свободата“, увеличава перспективите за по-ранно провеждане на изборите.
„Не станах лидер на партията, за да водя в социологическите проучвания, а за да спечеля изборите,“, заяви наскоро Кикъл, като обеща да използва правото на вето на Австрия в Европейския съвет, за да отмени „безсмислените“ според него санкции на блока срещу Русия.
„Партия на свободата“, основана от бивши нацисти през 50-те години на миналия век и известна в международен план най-вече с т.нар. скандал в Ибиса, заради който беше свален предшественикът на Кикъл – Хайнц-Кристиан Щрахе, има дългогодишни отношения с Русия. През 2016 г. Щрахе подписа споразумение за партньорство с партията на Путин „Единна Русия“. Въпреки че Кикъл настоява, че срокът на споразумението е изтекъл, той и други фигури от партията не крият афинитета си към Русия. За това свидетелства фактът, че партията е внесла десетки проруски резолюции в австрийския парламент от началото на пълномащабната война на Путин срещу Украйна до момента. През изминалата година партията публикува и десетки съобщения в пресата, в които призовава за отмяна на санкциите срещу Русия.
Миграцията обаче остава основният проблем, с който се бори „Партията на свободата“. С утрояването на броя на молбите за убежище в Австрия през изминалата година, което е най-голямото процентно увеличение в ЕС, този въпрос става все по-наболял. В съответствие с реториката на Кикъл за „крепостта“, много от приоритетите на партията му са насочени към запазване на културната идентичност. Една инициатива, насочена към спасяването на австрийските гостилници в малките градове например, обещава субсидии, но само ако получателите им предлагат „традиционни и регионални специалитети“. Друг инициатива насърчава децата, които играят на училищните игрища, да бъдат принуждавани да говорят немски език. Подобни идеи често са посрещани с насмешка от страна на австрийските медии и експерти, но изглежда, че тези политики се харесват на много избиратели.
На национално ниво Кикъл едва ли ще приеме да свири втора цигулка. През последните 25 години партията му се е съгласявала на такова споразумение два пъти като младши партньор на Народната партия, като в крайна сметка двете коалиции завършиха с разпадане на партията в условията на скандали и вътрешни разногласия.
