Унгарска компания иска да купи рафинерията на „Лукойл“ в Бургас

Въпреки че ЕС санкционира руския петрол, България все още разрешава преработката на суров петрол в рафинерията на „Лукойл“ в Бургас. Разследване на украинския журналист Михайло Ткач, работещ за „Украинска правда“, показва, че бургаската рафинерия на „Лукойл“ все още преработва руски суров петрол. Обемите се транспортират от сенчестия руски флот и се трансбордират в морето близо до бреговете на България. Ткач е направил видеоклипове на прехвърлянето от кораб на кораб (STS) точно срещу пристанище Росенец, основното пристанище за доставки на суров петрол за бургаската рафинерия. Украинският репортер показва, че регистрираният в Либерия танкер Липари, пристигащ на 24 ноември от Новоросийск, Русия, е акостирал близо до пристанище Росенец. Чрез STS, регистрираният в Малта танкер Stames получи доставка на суров петрол в морето.

Този STS изглежда е доставял руски петрол, за която ЕС през 2022 г. предостави на България освобождаване от внос до края на 2024 г. Доклади, като тези от „Global Witness“, показват, че България е внесла много повече руски петрол от необходимото през 2023 г. Global Witness заяви още, че бургаската рафинерия е преработила 5 милиона тона руски петрол през първите 10 месеца на 2023 г. внасяйки около 1 милиард евро в хазната на руското правителство. В отговор българското правителство обяви през 2023 г., че планира да намали вноса на продукта от Русия с 80%, спирайки целия до 2024 г. Видеото на Ткач обаче показва, че бургаската рафинерия все още преработва руски петрол.

За да ограничи способността на руския тъмен флот да доставя суров петрол и продукти на европейските пазари, ЕС наложи допълнителни санкции на 1 декември 2024 г., насочени към около 50 допълнителни руски петролни танкера, с което общият санкциониран тъмен флот достигна приблизително 80 кораба. Констатациите на Ткач предполагат, че българското правителство остава съучастник в руските STS операции, свързани с дейностите на бургаската рафинерия. Анализатори предложиха руската нафта да бъде ребрандирана на KEBKO (Казахстански експортен смесен суров петрол), за да се заобиколят ограниченията. Украински и български медии твърдят, че българските държавни служители вероятно са запознати с многомилионните сделки. Докладите също предполагат, че руско-българската петролна връзка е част от стратегията на Москва за дезинформация и влияние.

Като доказателство за влиянието на Москва, правителството на България, ръководено от министър-председателя Димитър Глачев, отказа да подпише двустранно споразумение за сигурност с Украйна, създавайки разрив с 25 държави-членки на ЕС, които са подписали подобни споразумения. Правителството на Главчев изглежда следва унгарския Виктор Орбан в съгласуване с руските интереси.

Интересното е, че българските активи на „Лукойл“, включително бургаската рафинерия – най-голямата на Балканите, са обявени за продажба. Съобщава се, че унгарската нефтена и газова компания MOL е в процес на придобиване на активите. Унгарският президент Орбан настоява за сделката, както се вижда от посещенията му при български официални лица, включително президента Радев. Анализаторите предупреждават, че може да има руско финансиране, тъй като финансовият капацитет на MOL е ограничен. Участието на Орбан трябва да предизвика безпокойство у европейските власти, които може да обмислят блокиране на сделката, ако се докажат руските връзки. Унгарската собственост върху активите на „Лукойл“ може допълнително да затвърди влиянието на Москва на Балканите.

Друг проблем усложнява продажбата на активите на „Лукойл“. Компанията има доминираща позиция на пазара на горива в България, но не е плащала данъци върху печалбата. Български източници изчисляват, че „Лукойл“ дължи около 500 милиона лева (265 милиона долара) неплатени данъци.

България не е единствената европейска страна, която внася големи количества руски петрол и продукти. Докладите показват, че Румъния също е нарушила санкциите на ЕС. През ноември регистрираният в Панама танкер Средина пристигна в румънски води близо до пристанище Констанца и извърши STS трансфер с друг регистриран в Панама танкер Мелахат. Според Marine Tracking Мелахат по-късно акостира с регистрирания в Русия кораб VF Tanker 3, който идва директно от Новоросийск, Русия. Други кораби, като Алтай, също са превозвали руски суров петрол до румънски пристанища като Мидиа.

Турция е друг маршрут за руски суров петрол и продукти към Европа. Службата на ЕС за борба с измамите разследва турския маршрут, където кораби от Русия преминават през пристанища без възможности за рафиниране. Marine Traffic е документирал други плавателни съдове, идващи от Новоросийск, като допълнително установява ролята на Турция в продължаващата търговия с руски петрол към европейските пазари.

Предпразнично – цените на основните храни се вдигат!