Агнешка Маевска, баба и пенсионирана работничка в магазин от село близо до Люблин в Източна Полша, не се съмнява, че е крайно време Германия да компенсира поляците за жестоките разрушения, които е причинила по време на Втората световна война, пише „Politico“.
Стоим пред параклиса на Дева Мария в манастира Ясна Гора в Ченстохова. Той е пълен с поклонници, както всеки ден от годината. Те коленичат и се молят там, където младият семинарист Карол Войтила – по-късно папа Йоан Павел II – е направил тайно посещение по време на Втората световна война, когато германските окупатори забраняват поклоненията в най-важната полска светиня.
Нацистите са имали основателна причина да се страхуват от подобни поклоннически пътувания: В параклиса се намира почитаната Черна мадона от Ченстохова – четириметрова икона, за която полските вярващи смятат, че е вдъхновила монасите да се противопоставят на обсадата на предишната орда нашественици – шведите – и да постигнат почти чудотворна победа през 1655 г.
Никаква намеса не пощади Полша от кръвопролитията на войната от 1939-1945 г. Близо 6 милиона поляци са убити – почти 22% от населението. Повече от 90% от загиналите са невоенни лица; половината от тях са евреи. 64-годишната Маевска, която за трети път се отправя на поклонение в Ясна гора, е категорична:
„Германия трябва да си плати.“
„Това е една от причините да гласувам отново за PiS“, добавя тя, визирайки партията „Право и справедливост“, която призовава за репарации още от първото си идване на власт през 2015 г. и го прави с все по-голяма жар през последната година, когато наближават парламентарните избори на 15 октомври.
За да постави темата отново на първо място в дневния ред, заместник-министърът на външните работи на Полша Аркадиуш Муларчик, член на PiS, изпрати писмо до 3000 градски съвети и местни власти, в което ги призова да приемат символични резолюции в подкрепа на призива за германски репарации. Всичко това е много полезно, когато се опитвате да представите лидера на опозицията Доналд Туск като марионетка на ЕС, и по-специално на Германия.
Макар че окупационните германски сили не бомбардират манастира, Ченстохова е предназначена за ранно сурово третиране и става свидетел на едно от първите нацистки кланета през войната, когато на четвъртия ден от инвазията Вермахтът започва тридневно безчинство на стрелба и побоища, в резултат на което загиват около 1140 поляци, 150 от които са евреи.
Отвличаща маневра
Представителите на PiS се надяват, че има още много избиратели като Маевска.
Проучването на „Politico“ показва, че PiS ще излезе от изборите след четири седмици като най-голямата партия, но няма да успее да си осигури мнозинство в Сейма, долната камара на двукамарния полски парламент, което означава, че вероятно ще се нуждае от помощта на крайнодясната партия Конфедерация, за да състави правителство. Лидерите на PiS отчаяно се опитват да гарантират, че това няма да се случи, и да предотвратят евентуални сътресения от страна на центристката Гражданска коалиция, ръководена от Туск.
Миналата година правителството на PiS официализира искането си за репарации в дипломатическа нота до Берлин, в която се настоява за обезщетение в размер до 1,3 трилиона долара за разрушенията, причинени от нацистката окупация.
Берлин многократно е заявявал, че всички финансови претенции, свързани с войната, са уредени, а германски официални лица посочват, че през 1953 г. тогавашните комунистически управници на Полша са се отказали от всички репарационни претенции. Миналата година германският министър на външните работи Аналена Баербок заяви, че макар да е „вечен дълг на следвоенна Германия да помни страданията, които Германия брутално е причинила на милиони полски граждани … въпросът за репарациите, както знаете, е затворен“.
През януари Германия официално отхвърли искането за репарации. Представители на PiS твърдят, че споразумението от 1953 г., на което се позовава Берлин, не е валидно, тъй като е сключено поради съветския натиск върху Варшава – Москва е искала да гарантира, че нейният сателит Източна Германия няма никакви задължения.
За опонентите на управляващата партия искането за военни репарации е циничен електорален трик. Но те не са сигурни как да се справят с него. Когато миналата година PiS обяви плановете си да поиска репарации от Германия, Туск, бившият министър-председател и лидер на основната опозиционна партия „Гражданска платформа“ в рамките на Гражданската коалиция, предупреди, че това е „отвличаща вниманието маневра“ на PiS, предназначена за „възстановяване на подкрепата за управляващата партия“.
Но през септември 2022 г. Гражданската коалиция рязко смени позицията си, като заяви, че за репарации трябва да се търси отговорност както от Германия, така и от Русия. Въпреки това Туск е хладнокръвен, като твърди, че искането е нереалистично, и казва, че „всеки би искал Полша да получи повече пари по различни причини“. Той заяви, че се опасява от повторно отваряне на историческите рани.
Съществува също така и болезнено техническо възражение, което малцина в PiS искат да обсъждат. Германия е загубила около една пета от довоенната си територия в полза на Полша. Активният дебат за репарациите отново събужда опасността Берлин да постави дискусиите за изплащане на репарации в зависимост от връщането на земите си.
Град по град
„Право и справедливост“ сега се опитва да нагнети колкото се може повече топлина по този въпрос, а Муларчик е начело на кампанията за репарациите. Въпреки това Марта Прохвич-Язовска от Германския маршалски фонд твърди, че разпалването на темата може да не окаже чак такова въздействие, каквото PiS очаква. Въпреки факта, че „голяма част от полското население вярва, че Германия дължи на Полша“, и социологическите проучвания от миналата година, според които 52% от поляците подкрепят репарациите, тя не е толкова сигурна, че това ще има значително влияние върху изборите. Тя е на мнение:
„Темата няма да определи предпочитанията на избирателите по същия начин, както сигурността и отбраната, войната в Украйна, икономиката и социалната политика.“
А Марчин Заборовски, директор в мозъчния тръст Globsec, коментира:
„Репарациите предизвикват дълбоки страсти, и то не само сред избирателите, които са привърженици на PiS.“
„Усещането за несправедливост по отношение на Германия се използва умело от „Право и справедливост“, уточнява той и обяснява:
„Всъщност подобен метод е използван в миналото от комунистите, които се пуснаха на вълната на антигерманските настроения, за да легитимират задържането си на власт. Единственият начин за справяне с тези настроения е германското правителство да започне истински диалог с всички основни полски политически партии относно начините за справяне с легитимните оплаквания, които се споделят от цялото полско население.“
Муларчик прави всичко възможно, за да се опита да превърне чувството на недоволство в електорален фактор.
„Убеден съм, че ако управляваме още един мандат, Германия ще плати репарации на Полша, а разказът за историята ще бъде по-близък до този, представен от Полша, а не от Германия“, изтъкна той през юни пред Полската агенция по печата. Миналия месец Виелун – град в южната част на Централна Полша с население от 22 000 души – стана първият съвет, който отговори положително на искането му да приеме резолюция за репарациите.
Виелун е мишена на първото голямо нападение по време на Втората световна война, когато сутринта на 1 септември 1939 г. Луфтвафе започва да бомбардира града, превръщайки около три четвърти от него в руини и убивайки стотици хора.
Миналия месец този пример последваха и общините Прудник и Тшчана в южната част на страната. А по-рано този месец градският съвет на Люблин, на 170 км югоизточно от Варшава, стана последният общински орган, който прие предложение, призоваващо за обезщетение от страна на Германия. От 45 000 евреи в града в началото на войната само 230 оцеляват след окупацията, като по-голямата част от тях са убити в лагера за изтребление Белжец.
Муларчик също така поставя въпроса в чужбина и има подкрепата на конгресмена републиканец от САЩ Крис Смит, който председателства подкомисията на Конгреса по глобалните права на човека. Смит призова правителството на САЩ да насърчи Берлин да преговаря с Варшава с мотива, че Полша „е пострадала най-много по времето на нацистка Германия“, но е „една от най-малко обезщетените“.
Макар че все още не е ясно дали кампанията за репарациите може да помогне на PiS да спечели изборите следващия месец, тя влошава и без това обтегнатите полско-германски отношения, като някои се замислят дали преизбраната PiS няма да се опита по-късно да обвърже германските репарации с европейските усилия за осигуряване на руски компенсации за войната на Москва в Украйна.
Мюларчик изглежда намекна за такава връзка в неотдавнашна статия за британския вестник Daily Mail. Той пише:
„Важно е, за да се гарантира европейската солидарност и да се изпрати послание на Русия, че незаконните войни не могат да останат без последствия, Германия да предприеме необходимите стъпки, за да обсъди този въпрос открито и честно с нас.“
