Да летиш с парапланер над Бургас е незабравимо преживяване. И е изключително подходящо за първи полет – не си на някаква невероятна височина, но си е високо и летиш с птиците. Под краката ти се рее морето и е толкова синьо, колкото никога не си го виждал. Животът кипи, но в това време си толкова над нещата, че буквално забравяш за света и се наслаждаваш на преживяването си. Тук и сега.
И така аз, Ирина и Иван /бел. ред. – редакторът на Искра.бг и нейният съпруг/ решихме да летим с парапланер. Моето желание бе да направя нещо ново, Иринка винаги е „за“ нови преживявания, а Иван нямаше търпение, защото обожава усещането за адреналин.
Бях първа. Тъй като пищя дори, когато се кача на стълба, то трябваше да излетя преди да се откажа. След като залях инструктора ни с всякакви глупави въпроси, а той запази спокойствие, бях убедена, че на този човек може да му се има доверие. Той ме увери, че ще ме свали веднага щом пожелая да сляза и няма възможност да не успея да излетя. И…
Бум! Бяхме във въздуха. Морето бе по-синьо, аз по-щастлива, времето – несъществуващо. Не само, че не исках да слизам от парапланера, а и не усетих нито, че минутите ми са минали, нито, че сме се реели във въздуха повече от предвиденото. Толкова хубаво бе усещането…
Втора бе Ирина. Тя беше смела или поне изобщо не показа да я е страх. Дъщеря й я подкрепяше с викове: „Мамо, обичам те!“, а да споделим заедно това преживяване си бе момент, който ще ни остане хубав спомен за цял живот.
Иван изпитваше единствено нетърпение. Полетът му премина в акробатичен и със сигурност преживяването за него донесе най-силна емоция. После ни предложи да скачаме с бънджи, но отговорът е оставен за по-напред във времето.
Когато всичко приключи бързахме да отидем да се преоблечем, защото закъснявахме за среща с останалата част от компанията, но по пътя към северния плаж с Ирина си разменихме две изречения:
Аз: „Иринка, няма ли да е интересно да се направи интервю с инструктора?“.
Ирина: „Давай, чудесно ще е!“
Нямах търпение да му звънна, но после дойде момент, в който трябваше да поспра с работата и всичките ми планове останаха за по-напред във времето.
За щастие не мога да изкарам дълго време без да пиша. И ето… Появи се един разговор, с един човек, който се чувства еднакво удобно и на земята, и близо до небето. И дойде време да замълча, защото той има по-интересни неща за разказване. Щастлива съм да си говорим за парапланеризъм с Венцислав Иванов.
Парапланеризъм – как се превърна в хоби и работа за Вас?
За пръв път видях парапланер през 2006-та година в Австрия, когато съвсем случайно карайки си колело до мен на поляната кацна около 60-годишен човек. Заговорихме се и той ми каза, че е излетял от Германия. Това ми се стори невероятно, почти като суперсила – съответно и аз исках да я имам.
Прибирайки се в България започнах да проучвам за клубове по парапланеризъм, но информацията тогава още беше доста оскъдна. Няколко години по-късно успях да уговоря полет с инструктор. След полета ми предложи да ме научи и така от есента на 2012-та година започнах да се занимавам с парапланеризъм.
Бързо се превърна в любимото ми занимание и всяко свободно време, което имах предпочитах да съм във въздуха! По естествен път след години натрупан опит парапланеризмът се превърна и в работа за мен, защото това е едно от най-любимите ми неща, които обичам да правя.
Какви видове парапланеризъм има и какви са разликите между тях?
Парапланеризмът е много разнообразен спорт, главните дисциплини са:
- летене на дистанция;
- летене над склон;
- акробатика.
При летенето на дистанция, се търсят топли течения – така наречените термики, които в зависимост от метеорологичните условия могат достигнат няколко хиляди метра надморска височина.
При летенето на склон височината е по-ниска. Обикновено е един-два пъти височината на склона.
Акропарапланеризмът е дисциплина, при която се извършват различни акробатични номера с парапланер. Там натоварването може да достигне няколко пъти собственото тегло на пилота.
Какви са стъпките, през които трябва да премине един човек, за да стане сертифициран инструктор и колко време отнема обучението?
Има няколко международни организации, които издават сертификати за инструктори по парапланеризъм. Главните са FAI и APPI, като нашият български аеро клуб е член на FAI.
За да стане един човек сертифициран инструктор по FAI, трябва да мине от първо до пето ниво на парапро сертификация. За всяко ниво се изисква да има поне 20 години, да е в добро медицинско състояние, да представи бордови дневник с най-малко 300 полета и 150 часа във въздуха.
„След това минава специален курс и изпит за тандемен пилот.“
Може ли човек да се научи сам да лети с парапланер и познавате ли такива хора?
Не е препоръчително човек да се опитва сам да се научи да лети с парапланер, защото рискът от инцидент се покачва в пъти. Има достатъчно много примери на хора, които са опитвали да се учат сами да летят. Аз лично познавам такива, които направиха няколко сериозни инцидента и вече не прaктикуват.
Полет. Снимка: Sky Adventure
