Ужас и смърт в разградска болница!

Сблъскало ли се е семейството на Елеонора Димитрова от Разград с абсурдни диагнози, ненужна операция и неадекватно лечение?

С това и със смъртта на близки и роднини са се сблъскали десетки други семейства от града. Болницата е МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Разград.

В момента 57-годишната Нора Николова е прикована към леглото, не може да се обслужва, да се храни, да говори. Няма рехабилитатор. Няма домашни посещения от лекар. Операцията е направена без предварителна консултация с невролог, липсват и пълни изследвания.

Ето и думите на Елеонора в социалната мрежа „Фейсбук“. Текст, изпълнен с мъка и гняв.

„Пише Ви една силно разгневена дъщеря!
Дълго мислих, преди да публикувам този пост. Но явно страховете на хората са повече и никой не смее да критикува разградската болница и персонала работещ там.

Майка ми постъпва в МБАЛ „Св. Иван Рилски – Разград”! Оплаквания – световъртеж, повръщане и изтръпване на десен горен крайник. След „обстоен преглед“… лекарите в хирургия решават, че има камък в жлъчката и трябва да се премахне жлъчния мехур! Следват няколко дни ходене по мъките, молене на сестри, санитарки и прочие за малко внимание. Изпаднах в шок, виждайки стаите, леглата и хигиената там (а се влиза с калцуни)!

След 5 дневен престой на пълен глад, неистови болки изписват майка ми, защото по думите на лекаря, събота и неделя нямало кой да я оперира и въобще да и обърне внимание. Добре …хайде ..в инвалидната количка останала без грам сили майка ми у дома! Няма да споменавам подробностите с мъките преживени в домашни условия. Понеделник! Заветния! Най-дълго чакания! Отново с инвалидна количка чакащи пред кабинет номер 6 за да ни приемат отново! След часове чакане мерене на кръвно вземане на кръв /явно е достатъчно/ ..отново в хирургия. Операцията се насрочва за следващия ден.

Вторник! Операцията притча успешно. Лекарите са си свършили работата.. и майка ми е отнесена в стаята където беше настанена. Следващите няколко ДНИ бях неотлъчно до нея. От сутрин до вечер.. ще кажете „Защо?“ Защото няма кой да погледне дали системата, която и е сложена тече, няма кой да види дали е жадна, гладна, в повръщано, с температура и т.н.

Държала съм система с високо вдигната ръка, защото нямало достатъчно стойки в болницата. Мокрила съм кърпа през 5 мин., за да охлаждам майка ми, за да смъкна температура и. Обикаляла съм постоянно по коридорите за да намеря някого и да се моля за внимание и помощ!

Ден 4 ти след операцията… никакво подобрение, но ни изписват и ни казват след няколко дни да отидем на контролен преглед за да махнат конците. Влошаване ден след ден.. всички се надяваме, че все някой ден като се събудим след малкото сън, всичко ще е наред. Но не. Седмица след домашния престой посещаваме отново кабинет номер 6! Обясняваме, че няма подобрение. При което, с хиляди моления и мъки ни преглежда невролог. Приемат ни в неврология. Учудени, как така до сега моята майка не я е прегледал невролог. Уау! Следва скенер … исхимичен инсулт!

Следва и снимка на белия дроб… положението е трагично! Все още се опитваме да възстановим моята майка… Пълно безхаберие! Кмете, затворете тази работилница за погубване на животи! Нека посещението в болницата остане за всички един лош спомен, а не да е последното нещо, което е видял.“

Дали е лесно да излезеш жив от тази болница? От коментарите под публикацията разбираме, че стотици хора са минали през кървавия ад, а има и такива, които не са дочакали следващия ден. Със сигурност има и пациенти, които са се спасили и са щастливи.

Лекарят, поставил диагнозата и оперирал жлъчката на потърпевшата, се казва д-р Евгени Генев. В конкретния случай на него се дължи погубването на един живот, борбата и мъката на едно семейство.

Елеонора Димитрова денонощно обгрижва майка си. Не й остава възможност дори да подаде жалба в болницата, а има намерение да го направи.