В инвалидни колички и на носилки, в линейки и на платформи на гарите, те чакат. Медицинските работници изтеглят рампи и карат пациентите в специално оборудвания влак, който ще ги отведе на запад, далеч от бушуващите боеве в Източна Украйна. Така започва разказът на „Асошиейтед прес“ за ранените цивилни в страната.
Управляван от хуманитарната организация „Medecins Sans Frontieres“ (Лекари без граници), влакът е спасителен пояс за препълнените болници в градовете в близост до фронтовата линия на Украйна, които се борят да се справят с наплива от войни ранени в допълнение към обичайния поток от болни пациенти. Ясер Камаледин, координатор на спешни проекти на MSF за влака за медицинска евакуация, който включва отделение за интензивно лечение, заяви:
„От началото на войната капацитетът на болницата на изток е под натиск.“
Камаледин сподели още:
„Идеята на тази дейност е да се подкрепят болниците, които са по-близо до фронтовата линия, да се изпразни малко леглова база, за да могат да приемат повече пациенти от атаките, конфликта, но и други хронични пациенти.“
Откакто започна да се движи на 31 март, влакът е превозил близо 600 души до болници в по-безопасни райони на Западна Украйна, разказа мъжът, включително още около 30 души в неделя. Сред тях е 40-годишният Николай Пастух. Той е ранен в събота близо до Северодонецк от минометен снаряд, който пада, когато мъжът се опитва да пренесе хуманитарна помощ в града, който беше подложен на яростна атака, докато руските сили засилват действията си с цел да завземат украинска територия на изток.
Вътре в него все още имаше шрапнели, коментира той, докато стоеше на перона на влака и държеше дясната си ръка в шина под ризата си. Имаше нужда от операция, но болницата в Лисичанск, град близо до Северодонецк, който също беше подложен на яростна руска атака, просто не можеше да се справи. Затова той беше евакуиран в Лвов в Западна Украйна за операцията.
Има и други редовни влакове за евакуация, които отиват на запад и в които се качват възрастни хора и болни, но влакът на MSF е специално оборудван да се грижи за пациентите.
Натискът върху източните болници на Украйна е най-очевиден след атака, когато жертвите пристигат една след друга.
Миналата седмица медиците закараха пациент с тежки наранявания на главата в болницата в град Покровск, докато лекари със стиснати челюсти обслужваха пациенти, които бяха ранени при кацане на две ракети. Имаше само шепа ранени. Но болницата се пръска по шевовете. В този момент работеше с около половината от персонала, който е имала преди. А работата на медицинските лица кипеше на фона на торби с пясък, подредени срещу заковани с дъски прозорци.
Преди войната „когато имаше нормална работа, имахме 10 хирурзи, сега имаме пет“, признава д-р Иван Можаев. В неговото отделение 32-годишният медик е единственият хирург, останал от петима.
Радикалната промяна в естеството на тяхната работа, след като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, добави допълнително напрежение към лекарите и медицинските сестри, които остават в болници в близост до боевете. Виктор Криклий, началник на хирургията в болница в източния град Краматорск, направи следния коментар:
„По-рано лекувахме хора от болести, понякога имаше травми. Сега трябва да лекуваме хора с огнестрелни рани.“
Самият град беше обект на атака, включително на 8 април, когато ракета удари гара Краматорск, при което загинаха над 50 души и бяха ранени над 100.
Много медицински персонал напусна и болницата трябваше да затвори няколко отделения, докато все още осигурява грижи за хората от града и близките градове. Отделението на Криклий в болницата има две хирургични отделения, всяко от които е имало по 15 хирурзи. Сега остават само шест и за двамата. Същото е и с медицинските сестри, като звената работят на около половината от персонала, който са имали преди войната.
Болница в Краматорск в Донецка област на Украйна е трябвало да се справя с наранявания от войната и преди. Регионът, заедно със съседния Луганск, е част от Донбас, където подкрепяните от Русия сепаратисти започнаха да се бият с украинските сили през 2014 г. и оттогава контролират части от Източна Украйна.
Криклий и тогава е трябвало да оперира ранените, „но мащабът от време на време е несравним“, подчертава самият той. През 2014 г. бяха войници, но за първи път медицинският персонал в Краматорск вижда много ранени цивилни.
„Не можехме дори да си представим за най-ужасния кошмар.“, че цивилните в Украйна ще претърпят такива наранявания, каза той, описвайки, че трябва да оперира малки деца, чиито крайници са били откъснати от експлозии.
Въпреки опасността и физическите и емоционалните последици от работата при такива условия, Криклий няма намерение да напуска. Той е категоричен:
„Ние сме хирурзи. Нашата задача е да оперираме хората и да ги лекуваме. Ако всички си тръгнат, кой трябва да свърши работата? Никой не казва, че сме отряд самоубийци или търсим начин да умрем някъде. Но… ние си вършим работата. И ще продължим да го правим.“
