Високи цени на жилищата, най-ниските доходи в Европейския съюз, липса на квалифицирани кадри, висока междуфирмена и лична задлъжнялост, сива икономика – това са само част от нещата, които описват ситуацията в България към настоящия момент.
Цените на имотите
Само за последните 3,5 години у нас цените на имотите са скочили средно с над 30%, показват данни на Националния статистически институт.
Най-голям скок на цените на апартаментите обаче не се отбелязва в София, а в Пловдив. Там ръстът е с 43% спрямо 2015 година. На второ място се нарежда София, където обаче търсенето е по-голямо. Там средното повишение на цените е с 40,7%. Останалите градове в челната петица са Русе (33%), следван от Стара Загора (31,9%) и Варна (30,8%).
Интересен е фактът, че поскъпват повече вече изградените жилища, а не тези, които се строят в момента. Стара Загора е изключение. Там е значително по-голям ръстът в цените на сега построените апартаменти – с близо 40%. По този сегмент градът изпреварва Пловдив и дори София. При съществуващите жилища в Стара Загора нарастването също е сериозно – с 29,1 на сто.
Все пак през 2019 година цените на имотите у нас не успяха да достигнат пика от 2008 година. Според експерти жилищният пазар вече е навлязъл в нова фаза. След сериозният ръст през последните 4-5 години ще се наблюдава успокояване на цените, които и без това са твърде високи на фона на доходите в България.
Доходите в България
Доходите на българите остават най-ниските в Европейския съюз, въпреки че продължава тенденцията за тяхното постепенно повишаване.
Само преди два дни бяха публикувани последните данни на Евростат, които отново показаха, че минималната работна заплата в България е на дъното в ЕС – 312 евро.
Като цяло месечните минимални работни заплати на изток са под 600 евро, а на северозапад – над 1500 евро. След нас с ниски минимални работни заплати са девет страни-членки от Източна Европа със заплати между 400 и 600 евро. Интересен е фактът, че сме следвани от Латвия с 430 евро. След това се нарежда Румъния с 466 евро и Хърватия с 546 евро. В Полша пък месечната минимална заплата е 611 евро. Във Франция тя е 1539 евро, в Ирландия – 1656 евро, а в Люксембург – 2142 евро.
Иначе средната работна заплата у нас през 2019 година прехвърли 1200 лева, като в края на месец септември беше 1266 лева. Правителството си е заложило за цел в края на мандата през 2021 година тя да достигне 1500 лева.
Освен това България е на първо място и по неравенство на доходите в Европейския съюз, показва също статистика на Евростат. У нас разликата между доходите на богатите и на бедните е 8,2, докато във Финландия и Слования, например, е 3,5. В Гърция пък е 6,1, а в Румъния – 6,5.
Липсата на кадри
В България бизнесът изпитва сериозен глад за кадри и то не само квалифицирани.
Само преди няколко дни министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че липсата на кадри достига критични нива и този процес ще се задълбочава през следващите 7-10 години. В момента на пазара на труда у нас постъпват едва две трети от тези, които излизат от него.
Най-големият недостиг ще бъде на технически кадри с професионално и висше образование. Там ще бъде и най-голямата икономическа загуба, ако не се осигури поне критичният минимум от специалисти.
През последните години има недостатъчно търсете на инженерно-техническо образование, както в професионалния етап, така и висшето образование. Като доказателство министърът посочи малкия брой завършващи, които избират матури по математика, химия или физика. По математика са 2000 на година, а по химия и физика – едва около 200.
През лятото на 2019 година правителството взе решение да бъдат облекчени процедурите при вноса на кадри от 35 държави. В челната тройка са Украйна, Молдова и Киргизстан. Увеличават се и квалифицираните работници, които идват у нас със синя карта на ЕС. С около 30% спрямо миналата година нараства и броят на сезонните работници, които са над 10 200 и са заети основно в туризма.
Кабинетът ще предприеме и мерки за завръщането у нас на български студенти, които учат в чуждестранни университети. За целта държавата ще им отпуска по 1200 лева месечно. Тези средства могат да бъдат давани за наемането на детегледачка или за плащане на наема, ако хората нямат жилище.
Българските студените във Великобритания са повече от 6000, а тези във Виена са 1400 и почти 7000 учат в Германия. Според проведено проучване 60% от тях желаят да се върнат и да се реализират у нас.
По официални данни в момента обявените работни места в България в бюрата по труда са около 10 000, а най-голям недостиг има на икономисти, инженери и хора, работещи в сектора на услугите.
България е сред първенците в Европа по сива икономика
България е сред първенците в Европа по сива икономика. Всяка година страната губи по 23 милиарда лева заради сенчестия бизнес у нас.
Доклад на Международния валутен фонд от края на 2019 година показва, че делът й у нас е 37,8%. Сред балканските държави пред нас са единствено Косово, чийто показател е 38,8 на сто и Черна гора с 38,2%. Македония е близо до страната ни, като делът на сивата икономика там е 37,6 на сто.
От друга страната незаконната икономика на Австрия е едва 9,4% от Брутния вътрешен продукт. В Люксембург тя е 9,7 на сто, а в Швейцария – 9,8%.
Междуфирмената задлъжнялост
Междуфирмената задлъжнялост е сериозен проблем в България. Проучване от 2017 година показа, че компаниите не могат да плащат своите дългове. Тогава междуфирмената задлъжнялост се е равнявала на два пъти стойността на Брутния вътрешен продукт на страната.
Две години по-късно, през 2019, от Камарата на частните съдебни изпълнителни алармираха, че междуфирмената задлъжнялост продължава да бъде огромен проблем и има трайна тенденция тя да нараства.
Що се отнася до задлъжнялостта на населението, положителната новина е, че тя намалява. Това отчитат от Асоциацията на колекторските агенции в България. За първата половин година на 2019 година те са издирвали длъжници, които е трябвало да платят общо 464,3 милиона лева, докато за същия период на 2018 година сумата е била 743,9 милиона лева.
