Нахлуване на израелската армия през април предизвиква почти тридневна престрелка с палестински бойци, пише „Асошиейтед прес“. До нейния край къщите бяха разрушени, а много от жителите бяха избягали.
Нападението не беше в Газа, където Израел воюва с „Хамас“, а на повече от 100 км в бежанския лагер Нур Шамс на Западния бряг – територия, която е под израелско военно управление от повече от половин век. Устойчивостта на палестинската войнственост на Западния бряг и нейното рязко нарастване след началото на войната в Газа показват границите на военната мощ на Израел, който продължава десетилетния конфликт без особени изгледи за политическо уреждане.
Израелските лидери представят южния град Рафах в Газа като последния бастион на „Хамас“, което предполага, че дългоочакваната победа във войната, разпалена от нападението на бойците на 7 октомври, може би е на една ръка разстояние. Те се заклеха да поддържат безсрочен контрол върху сигурността в Газа и да не допуснат създаването на палестинска държава.
На Западния бряг този подход бе посрещнат с вълни от въоръжена борба през годините. Разрушените улици на Нур Шамс са свидетелство за ниско ниво, но упорито въстание и предлагат ярка илюстрация на това, което Газа може да представлява след войната.
Тридневно нападение
Нур Шамс, намиращ се в северната част на Западния бряг, е един от няколкото градски бежански лагери, които датират от войната през 1948 г., съпътстваща създаването на Израел. Стотици хиляди палестинци са избягали или са били прогонени от домовете си в района, който се превръща в нова държава. Бедните лагери, разпръснати из целия Близък изток, отдавна са бастиони на палестинските бойци. Жителите на Нур Шамс са свикнали с набезите на армията, но казват, че операцията от 18 април не е приличала на нищо, което някога са виждали.
Късно вечерта се чува стрелба и въздушни удари. През следващите три дни израелските войски навлизат дълбоко в лагера, нахлуват в домовете, разрушават сгради и разкопават пътища и канализационни тръби с бронирани булдозери. Касим Нимр, защитник на правата на затворниците, който се е укрил в дома си по време на нахлуването, споделя:
„Имаш чувството, че тези сили идват тук, за да се обучават в лагера, преди да тръгнат към Газа на следващия ден.“
По данни на палестинското министерство на здравеопазването племенникът му и негов съсед са сред 14-те палестинци, убити при набега.
Нехая ал-Джунди, обществен активист, който ръководи център за деца с увреждания, потвърди, че над 60 къщи в лагера са разрушени от израелските сили от 7 октомври насам, както и един от малкото центрове за отдих в бедстващия район. Според нея 72 семейства е трябвало да се преместят.
В изявление на израелската армия се казва, че нападението е било насочено срещу бойци. Въоръжени групи, действащи в лагера, заявиха, че 10 от убитите палестинци са били бойци. Военен служител, който не е упълномощен да дава информация на медиите и затова говори при условие на анонимност, заяви, че разрушаването на къщи и пътища е с цел изкореняване на мини и подземни оръжейни скривалища.
Палестинското министерство на здравеопазването твърди, че над 500 палестинци са били убити от израелски огън на Западния бряг от началото на последната война между Израел и „Хамас“. Повечето от тях са били убити по време на израелски набези и бурни протести, въпреки че сред загиналите има и невинни минувачи и палестинци, убити при нападения на еврейски заселници. А военният служител издаде, че армията е засилила операциите си поради нарастването на броя на нападенията срещу израелци, като добави, че сега тя може да действа по-свободно, тъй като вече не трябва да се притеснява толкова много от ответните удари на „Хамас“ в Газа.
Герой от родния град
Палестинският „Ислямски джихад“, бойната групировка, действаща в Нур Шамс, първоначално обяви, че нейният лидер в лагера, известен като Абу Шуджаа, е бил убит.Но след това командирът с вирнато рамо се появи изненадващо на погребението на другите бойци. Във видеоклип, публикуван в социалните медии, се вижда как той е вдигнат във въздуха от ликуваща тълпа, докато намиращите се наблизо бойци произвеждат празнични изстрели.Водещите бойци се въздържат да се появяват публично, но признаците за тяхното присъствие са навсякъде.
Голямо черно знаме на „Ислямски джихад“ се вее на входа на лагера, а улиците са окичени с плакати, на които са изобразени убити бойци, смятани за мъченици на палестинската борба. Млади мъже, а също и деца, носещи уоки-токита, патрулират по алеите под черни пластмасови сенници, окачени, за да скрият движението им от израелските самолети.
Израел завладява Западния бряг, заедно с Газа и Източен Йерусалим, по време на войната в Близкия изток през 1967 г. Палестинците се стремят към създаването на бъдеща държава и в трите територии. Последните сериозни мирни преговори се провалиха преди повече от 15 години, а израелското правителство се противопоставя на създаването на палестинска държава, отчасти защото се опасява, че „Хамас“ ще я управлява.
Подкрепяната от Запада Палестинска автономия администрира части от окупирания Западен бряг, включително лагерите. Тя си сътрудничи с Израел по въпросите на сигурността, но рядко се изправя директно срещу бойците, което би се възприело от много палестинци като сътрудничество с окупацията. Ал-Джунди заяви, че палестинските сили за сигурност не са действали в лагера от началото на войната в Газа през октомври.
Израел изключва, каквато и да е роля на Палестинската власт в следвоенна Газа, обвинявайки я в подкрепа на бойците, въпреки че властта е станала крайно непопулярна сред палестинците заради помощта за сигурност, която е предоставила на Израел. Всички местни палестинци, които Израел се опита да привлече за управление на Газа, вероятно ще бъдат изправени пред подобна дилема.
„Децата са обсебени“
Бежанските лагери винаги са били сред най-бедните палестински общности, а на Западния бряг тежкото им положение се влоши от началото на войната.
Израел спря да превежда данъчните приходи, които събира от името на Палестинската автономия, и прекрати разрешителните, които позволяваха на десетки хиляди палестинци да работят в Израел. По оценки на Световната банка около 292 000 палестинци на Западния бряг са загубили работата си от началото на войната. Това потенциално е създало армия от новобранци за войнстващи групировки като „Хамас“ и „Ислямски джихад“, които се финансират от Иран и други покровители и плащат на своите бойци.
Палестинците казват, че призивът надхвърля финансовата изгода и се корени в дългогодишните оплаквания: лишаването на поколенията от бежанци, десетилетията на привидно безсрочно военно управление, разрастването на еврейските селища и намаляването на надеждите за независима държава.
Самер Джабер, баща на Абу Шуджаа, командир на „Ислямски джихад“, е уверен, че синът му се е превърнал в местна знаменитост, а децата се събират около него, когато той се появява рядко на публично място.
„Децата са обсебени“, изтъква той.
Един от убитите по време на нахлуването е Джихад Джабер, 15-годишен братовчед на Абу Шуджаа. Бащата на Джихад, Нияз, твърди, че се е опитал да отклони сина си от бойците, като му е построил апартамент в близкия град Тулкарем и дори му е купил BMW.
Нияз, който преди години е спечелил пари, работейки в строителството в Израел, казва, че това не е помогнало.
„Той отхвърли всичко.“
Мъжът разказва, че Джихад Джабер е бил близък с братовчед си и е бил разгневен от многократните насилствени набези в лагера. Скоро след началото на набезите през април Джихад предал на баща си завещание и казал, че ще се присъедини към група млади мъже, които се бият с израелските войски.
Часове по-късно той е застрелян на алея близо до дома на чичо си.
„Беше точно на 15 години“, казва Нияз и допълва: „Беше рожденият му ден.“
Липса на кворум провали заседанието на Съдийската колегия за доклада на комисията „Нотариуса“
