Те буквално управляват държавата. На паркинги, на бордови камиони, болнични дворове и покриви, частните генератори са повсеместни в някои части на Близкия изток, изхвърляйки опасни изпарения в домовете и предприятията 24 часа в денонощието. Докато светът търси възобновяема енергия, за да се справи с изменението на климата, милиони хора в региона зависят почти изцяло от задвижвани с дизел частни генератори, за да поддържат светлините, защото войната или лошото управление са изпотрошили електрическата инфраструктура, пише „Асошиейтед прес“. Експертите го наричат национално самоубийство от екологична и здравна гледна точка. Сами Кайед, управляващ директор и съосновател на Академията за околна среда към Американския университет в Бейрут в Ливан, коментира въпроса така:
„Замърсяването на въздуха от дизеловите генератори съдържа повече от 40 токсични замърсители на въздуха, включително много известни или предполагаеми вещества, причиняващи рак.“
По-голямото излагане на тези замърсители вероятно увеличава респираторните и сърдечно-съдовите заболявания, категоричен е той. Газовете също така причиняват киселинен дъжд, който уврежда растежа на растенията и увеличава еутрофикацията – излишното натрупване на хранителни вещества във водата, което в крайна сметка убива водните растения. Тъй като обикновено използват дизелово гориво, генераторите също произвеждат много повече емисии, предизвикващи изменението на климата, отколкото, например, електроцентрала на природен газ, уточнява той.
Замърсителите, причинени от масивни генератори, допринасят за многото екологични проблеми на Близкия изток, който е един от най-уязвимите региони в света от въздействието на изменението на климата. Регионът вече има високи температури и ограничени водни ресурси дори без нарастващото въздействие на глобалното затопляне.
Разчитането на генератори е резултат от повреда на държавата. В Ливан, Ирак, Йемен и другаде правителствата не могат да поддържат функционираща централна енергийна мрежа, независимо дали поради война, конфликт или лошо управление и корупция. Ливан например е страна, която не е строила нова електроцентрала от десетилетия. Множество планове за нови се провалиха заради фракционността на политиците и противоречивите интереси на патронажа. Малкото остарели заводи за тежко гориво в страната отдавна не успяват да отговорят на търсенето.
Междувременно Ирак се намира на едни от най-големите петролни запаси в света. И все пак изгарящата лятна жега винаги е придружена от рев на кварталните генератори, тъй като жителите пускат климатици денонощно, за да се охладят.
Повтарящите се войни през десетилетията са разрушили електрическите мрежи на Ирак. Корупцията е източила милиарди долари, предназначени за ремонта и надграждането му. Около 17 милиарда кубически метра газ от иракските кладенци се изгарят всяка година като отпадъци, тъй като не е изградена инфраструктура за улавянето му и преобразуването му в електричество за захранване на иракските домове.
В Либия, страна, ценена заради своя лек и сладък суров петрол, електрическите мрежи се огъват в годините на гражданска война и липсата на централно правителство. Муатаз Шобайк, собственик на месарница в град Бенгази, в източната част на Либия, който използва шумен генератор, за да поддържа охладителите си работещи, заяви:
„Прекъсванията на тока продължават през по-голямата част от деня, когато електричеството е най-необходимо.“
„Сега всеки бизнес трябва да има резервно решение извън мрежата“, добави той. Дизеловите изпарения от машините му и съседните магазини висяха плътно във въздуха сред потискащата жега. 2,3-милионното население на ивицата Газа разчита на около 700 квартални генератора в цялата територия за домовете си. Хиляди частни генератори поддържат работата на бизнеса, държавните институции, университетите и здравните центрове. Работейки с дизелово гориво, те бълват черен дим във въздуха, намазвайки стените около себе си.
Откакто Израел бомбардира единствената електроцентрала в територията, управлявана от Хамас през 2014 г., станцията никога не е достигала пълен капацитет. Газа получава само около половината от необходимата енергия от централата и директно от Израел. Прекъсванията могат да продължат до 16 часа на ден.
Начин на живот
Може би никъде генераторите не управляват дотолкова живота на хората, колкото в Ливан, където системата е толкова утвърдена и институционализирана, че собствениците на частни генератори имат свои собствени бизнес асоциации. Те са натъпкани по тесни улици, паркинги, по покриви и балкони и в гаражи. Някои са големи като контейнери за съхранение, други малки и крещящи. 5-те милиона жители на Ливан отдавна зависят от тях. Думата „moteur“, идваща от френски за генератор, е една от най-често изговаряните думи сред ливанците.
Доверието само се увеличи, след като икономиката на Ливан се разпадна в края на 2019 г. и централните прекъсвания на захранването започнаха да продължават по-дълго. В същото време собствениците на генератори трябваше да намерят дажби за използването им поради рязко нарастващите цени на дизеловото гориво и високите температури, като ги изключваха няколко пъти на ден за почивки. Така жителите планират живота си около пропуските в електричеството. Тези, които не могат да започнат деня без кафе, настройват аларма, за да си направят една чаша от напитката, преди генераторът да се изключи. Немощните или възрастните хора в жилищните сгради чакат генераторът да се включи, преди да напуснат дома си, за да не се налага да се качват по стълбите. Болниците трябва да поддържат генераторите да работят, за да могат животоспасяващите машини да работят без смущения.
„Разбираме разочарованието на хората, но ако не беше за нас, хората щяха да живеят в тъмнина“, изтъкна Ихаб, египетският оператор на генераторна станция северно от Бейрут. Посочвайки само първото си име, за да избегне проблеми с властите, той коментира:
„Казват, че сме по-могъщи от държавата, но липсата на държава е причината да съществуваме.“
Сихам Хана, 58-годишна преводачка от Бейрут, е категорична, че изпаренията от генератора влошават белодробното състояние на нейния възрастен баща. Тя бърше сажди от балкона и други повърхности по няколко пъти на ден.
„21 век е, но живеем като в каменната ера. Кой живее така?“
Това попита Хана, която не си спомня нейната страна някога да е имала стабилно електричество през живота си.
Някои хора в Ливан и на други места пък започнаха да инсталират системи за слънчева енергия в домовете си. Но повечето използват съоръженията само за пълнене, когато генераторът е изключен. Проблемите с разходите и пространството в градските райони също ограничават използването на слънчева енергия.
В Ирак типичното домакинство със средни доходи използва електроенергия от генератор средно по 10 часа на ден и плаща 240 долара за мегават/час, сред най-високите ставки в региона, според доклад на Международната енергийна агенция.
Нуждата от генератори се е вкоренила в съзнанието на хората. На неотдавнашен концерт в столицата известната певица Ум Али ал-Мала се погрижи да благодари не само на публиката, но и на техническия директор на залата „за поддържането на генератора“, докато нейните почитатели танцуваха.
Токсични замърсители
За разлика от електроцентралите извън градските райони, генераторите са в сърцето на кварталите, изпомпвайки токсини директно към жителите.
Това е катастрофално, смята Наджат Салиба, химик от Американския университет в Бейрут, който наскоро спечели място в парламента. Тя обясни:
„Това е изключително тежко за околната среда, особено за количеството черен въглерод и частици, които отделят. Няма почти никакви регулации и филтриране на частици.“
Изследователи от AUB установиха, че нивото на токсичните емисии може да се е увеличило четирикратно от началото на финансовата криза в Ливан поради увеличената зависимост от генераторите.
В северния иракски град Мосул километри жици пресичат улици, свързващи хиляди частни генератори. Всеки произвежда 600 килограма въглероден диоксид и други парникови газове за 8 часа работно време, според Мохамед ал Хазем, екологичен активист.
По подобен начин проучване от 2020 г. за въздействието върху околната среда от използването на големи генератори в Технологичния университет в Багдад установи много високи концентрации на замърсители, надвишаващи ограниченията, определени от Агенцията за опазване на околната среда на Съединените щати и Световната здравна организация. Това се е случило особено заради факта, че иракското дизелово гориво притежава високо съдържание на сяра – „едно от най-лошите в света“, се казва в проучването. Емисиите включват „сулфати, нитратни материали, въглеродни атоми от сажди, пепел“ и замърсители, които се считат за канцерогенни, предупреждава документът. В него се казва още:
„Замърсителите, отделяни от тези генератори, оказват забележително въздействие върху цялостното здраве на студентите и университетския персонал.“
