Деца със сандали се промъкват през замърсена с отпадни води вода и прескачат растящите купчини боклук в претъпканите палаткови лагери за разселени семейства в Газа, пише „Асошиейтед прес“. Хората се облекчават в покрити с бурлак ями, без да има къде да си измият ръцете.
В задушаващата лятна жега палестинците споделят, че миризмата и мръсотията, които ги заобикалят, са просто още една неизбежна реалност на войната – като пристъпите на глад или звуците от бомбардировките. Способността на територията да изхвърля боклука, да пречиства отпадните води и да доставя чиста вода е почти унищожена от осемте брутални месеца на война между Израел и Хамас. Това е влошило мрачните условия на живот и е повишило рисковете за здравето на стотици хиляди хора, лишени от подходящ подслон, храна и лекарства, твърдят групите за помощ.
Случаите на хепатит А се увеличават, а лекарите се опасяват, че с настъпването на по-топлото време вероятността от избухване на холера нараства, ако не настъпят драматични промени в условията на живот. ООН, групите за помощ и местните власти се опитват да построят тоалетни, да ремонтират водопроводи и да възстановят работата на инсталациите за обезсоляване.
COGAT, израелският военен орган, който координира усилията за хуманитарна помощ, заяви, че полага усилия за подобряване на „хигиенната ситуация“. Но помощта не може да дойде достатъчно бързо. Ето какво коментира Адел Далул, 21-годишен младеж, чието семейство се е установило в палатков лагер на плажа близо до централния град Нусейрат в Газа:
„Мухите са в храната ни. Ако се опиташ да заспиш, мухите, насекомите и хлебарките са навсякъде около теб.“
Семейството на Адел е попаднало там, след като са избягали от южния град Рафах, където са се приземили, след като са напуснали дома си в северната част на Газа.
Преди нахлуването на Израел през май над един милион палестинци живееха в набързо сглобени палаткови лагери в Рафах. След като избягаха от Рафах, много от тях намериха подслон в още по-претъпкани и нехигиенични райони в южната и централната част на Газа, които лекарите определят като развъдници на болести – особено след като температурите редовно достигат 90 градуса по Фаренхайт (32 градуса по Целзий).
„Миризмата в Газа е достатъчна, за да ти стане веднага лошо“, категоричен е Сам Роуз, директор на Агенцията на ООН за палестинските бежанци.
Условията се отразяват и на емоционалното състояние. Анвар ал-Хуркали, който живее със семейството си в палатков лагер в централния град на Газа Дейр ал-Бала, казва, че не може да спи от страх от скорпиони и гризачи. Той казва, че не позволява на децата си да излизат от палатката, защото се притеснява, че ще се разболеят от замърсяването и комарите.
„Не можем да понасяме миризмата на отпадни води“, признава той. „Тя ни убива.“
Разбивка на основните услуги
По оценки на ООН близо 70% от водоснабдителните и канализационните съоръжения в Газа са разрушени или повредени от тежките бомбардировки на Израел. Това включва всичките пет пречиствателни съоръжения за отпадъчни води на територията, както и инсталации за обезсоляване на вода, помпени станции за отпадъчни води, кладенци и резервоари.
Служителите, които някога са управлявали общинските водоснабдителни и канализационни системи, са били разселени, а някои от тях са загинали, твърдят официални лица. Този месец при израелски удар в град Газа са загинали петима държавни служители, които са ремонтирали кладенци за вода, съобщиха от града.
Въпреки недостига на персонал и повреденото оборудване, някои инсталации за обезсоляване и помпи за отпадни води работят, но те са затруднени от липсата на гориво, казват хуманитарните работници.
В началото на юни оценка на ООН на два палаткови лагера в Дейр ал-Бала установи, че дневната консумация на вода от хората – включително за пиене, миене и готвене – е средно под 2 литра (около 67 унции), което е много по-малко от препоръчителните 15 литра на ден.
COGAT заяви, че координира действията си с ООН за ремонт на канализационните съоръжения и водната система на Газа. А Израел е отворил три водопровода, които изпомпват милиони литри дневно в Газа. Хората обаче често чакат с часове на опашка, за да си вземат питейна вода от камионите за доставка, като носят на семействата си, каквото могат да носят. Недостигът означава, че семействата често се мият с мръсна вода. Тази седмица Далул сподели, че се е наредил на опашка за вода от един продавач. Мъжът продължава:
„Открихме, че тя е солена, замърсена и пълна с микроби. Във водата открихме червеи. Пиех от нея. Имах стомашно-чревни проблеми и диария, а стомахът ме боли и до този момент.“
Световната здравна организация обяви епидемия от хепатит А, която към началото на юни е довела до 81 700 регистрирани случая на жълтеница – често срещан симптом. Заболяването се разпространява предимно, когато незаразени хора консумират вода или храна, замърсени с фекалии. Тъй като пречиствателните станции за отпадни води са спрени, непречистените отпадни води се просмукват в земята или се изпомпват в Средиземно море, където приливите и отливите се движат на север към Израел. Роуз от агенцията на ООН за палестинските бежанци изтъква:
„Ако в Газа има лоши водни условия и замърсени подпочвени води, това е проблем за Израел. В миналото това е предизвиквало действия от страна на Израел, за да се опита да подобри ситуацията.“
COGAT заяви, че работи по „подобряване на процесите на управление на отпадъците“ и разглежда предложения за създаване на нови сметища и допускане на повече камиони за боклук в Газа.
Къде може да отиде боклукът?
Застанал бос на улица в бежанския лагер Нусейрат, 62-годишният Абу Шади Афана сравнява купчината боклук до себе си с водопад. Той разказва, че камионите продължават да изхвърлят боклука, въпреки че семействата живеят в палатки наблизо. Афана допълва:
„Няма кой да ни осигури палатка, храна или напитки, а на всичкото отгоре живеем в боклуци? Боклукът привлича буболечките, които никога преди не е виждал в Газа – малки насекоми, които полепват по кожата ми. Когато лежа, имам чувството, че те изяждат лицето ми.“
Няма много други места, където боклукът да отиде. Когато израелските военни поеха контрола над буферната зона от 1 км по границата с Газа, двете основни сметища на изток от градовете Хан Юнис и Газа станаха забранени. В тяхно отсъствие се развиха неофициални сметища. Разселените палестинци, които нямат къде да се подслонят, казват, че не са имали друг избор, освен да опънат палатки в близост до купчините боклук.
Сателитни снимки от Planet Labs, анализирани от „Асошиейтед прес“, показват, че неофициалното сметище в Хан Юнис, възникнало след 7 октомври, изглежда е удвоило дължината си от януари насам. След евакуацията на Рафах около сметището се е появил палатков град, в който палестинците живеят между купчините боклук.
Опасения от холера
Лекарите в Газа се опасяват, че на хоризонта може да се появи холера. Ето какво коментира Джоан Пери, лекар, работещ в южната част на Газа към „Лекари без граници“:
„Пренаселеността, липсата на вода, горещината, лошите санитарни условия – това са предпоставките за холера.“
Повечето пациенти имат заболявания или инфекции, причинени от лошите санитарни условия, признава тя. Често срещани са краста, стомашно-чревни заболявания и обриви. По данни на СЗО от началото на войната са регистрирани над 485 000 случая на диария.
„Когато отидем в болницата, за да поискаме лекарство за диария, ни казват, че го няма, и аз отивам да го купя извън болницата“, твърди ал-Хуркали.
„Но откъде да взема пари?“
COGAT потвърди, че координира доставката на ваксини и медицински консумативи и е в ежедневен контакт със здравните служители в Газа. Организацията увери в свое изявление:
„COGAT не знае за нито един автентичен, проверен доклад за необичайни заболявания, различни от вирусни заболявания.“
Тъй като усилията за прекратяване на огъня между Израел и Хамас са в застой, Далул признава, че е загубил надежда, че помощта е на път. Мъжът е вече отчаян:
„Аз съм на 21 години. Трябваше да започна живота си. Сега просто живея пред боклука.“
[…] В горещината на лятото в Газа палестинците са заобикол… […]