Недоволни демонстранти отново излязоха по улиците на грузинската столица Тбилиси, за да поискат от правителството да се откаже от спорните си планове за обявяване на групите на гражданското общество за „чуждестранни агенти“, предаде „Politico“.
Това е втората мащабна проява на противопоставяне и недоволство, породена от предполагаемото потъпкване на свободата на словото в рамките на една година, след като през март 2023 г. общественият протест и международните критики принудиха правителството да отложи по-ранната версия на предложения закон.
Вчера следобед групи протестиращи граждани отново се събраха пред сградата на парламента в Тбилиси в знак на несъгласие с предложенията, размахвайки лозунги, с които целяха да покажат, че сравняват правителството с правителството на руския президент Владимир Путин. Други развяваха знамена на ЕС и надуваха клаксони, като на кадри, публикувани в интернет, се вижда, че в столицата са били мобилизирани голям брой полицейски служители за борба с безредиците.
По-рано същия следобед грузинските депутати внесоха по време на парламентарна сесия спорния законопроект за „чуждестранните агенти“, който ще затегне правилата за финансиране на дейността на представителите на гражданското общество. Законопроектът премина успешно през първия си етап и сега предстои да бъде разгледан от парламентарна комисия, което ще се случи през следващите седмици. Твърди се, че на някои журналисти, които са се опитали да отразят събитията, е било забранено да влязат в залата.
Миналата седмица управляващата партия „Грузинска мечта“ обяви, че ще възобнови усилията за приемане на Закона, от който се отказа временно след яростни улични протести и сблъсъци с демонстранти. Според нейния парламентарен лидер Мамука Мдинарадзе последната му версия е почти непроменена спрямо първоначалния вариант, въпреки острите критики от страна на правозащитните организации и ЕС.
Съгласно условията на предложеното спорно законодателство организациите, които получават 20% или повече от финансирането си от чужбина, ще трябва да се регистрират като агенти на чуждестранно влияние и да спазват строги административни разпоредби, тъй като в противен случай ще бъдат подложени на солидни глоби.
Хуманитарните организации, както и групите за провеждане на предизборни кампании и организациите за борба с корупцията, могат лесно да бъдат заклеймени с този етикет. През последните години Русия използва подобна версия на законодателството, за да потиска проявите на вътрешно несъгласие по редица наболели въпроси и да атакува неправителствени организации, които критикуват правителството. Това накара грузинската опозиция да нарече законодателството „руски закон“.
В рамките на днешния ден отново са организирани митинги, като датата съвпада с годишнината от убийството на 21 грузинци през 1989 г., настроени против СССР и подкрепящи независимостта, пред сградата на парламента от съветски войски. Трагедията се случва две години преди Грузия да гласува в подкрепа на идеята повече да не бъде управлявана от Кремъл и да стане независима държава.
Международни последици
Предложението за „руския“ закон обтегна отношенията с Брюксел. През 2023 г. Европейската комисия даде на Грузия статут на страна кандидатка, което откри перспективата за присъединяването ѝ към блока, макар че същевременно предупреди, че страната се движи твърде бавно по отношение на ключови реформи като справяне с политическата поляризация и защита на човешките права.
„Законът в сегашния си вид крие риск от смразяващ ефект върху гражданското общество и медийните организации, което ще има отрицателни последици за много грузинци, които имат полза от тяхната работа,“, заяви висшият дипломат на ЕС Жозеп Борел, когато „Грузинска мечта“ за първи път представи законопроекта.
„Този закон е несъвместим с ценностите и стандартите на ЕС“, добави Борел.
Опитите за приемане на Закона за чуждестранните агенти съвпадат с твърдолинейното ново законодателство, въведено от правителството, което ще забрани това, действията, които биват определяни като насърчаване на „семейните или интимните отношения между хора от един и същи пол“. На практика то ще забрани на хомосексуалните двойки да сключват брак, ще забрани признаването на половата идентичност, като наред с това може да постави извън закона публични събирания като прайдовете.
