По време на своята Ислямска революция от 1979 г. Иран прегръща протестния вик „нито Изток, нито Запад“, отхвърляйки както САЩ, така и Съветския съюз, които дотогава са заключени в Студената война. Фразата и до днес виси над вратите на иранското външно министерство, пише „Асошиейтед прес“.
Войната на Русия срещу Украйна обаче разкри колко много Техеран се е наклонил към Москва през последните години, тъй като пропадането на ядреното му споразумение със световните сили разпалва десетилетия на силен гняв към Америка. Членове на иранската паравоенна Революционна гвардия тренират руски ракетни системи и самолети земя-въздух. Твърдолинейният президент Ебрахим Раиси посети руския президент Владимир Путин при едно от първите му пътувания в чужбина.
Войната също така разкрива по-дълбоки разломни линии дори във вътрешната политика на Иран. Сред обикновените иранци има голяма симпатия към Украйна, нация, която организира продемократична „Оранжева революция“, подобна на „Зелената революция“, която разтърси Иран преди повече от десетилетие, но беше насилствено потисната.
Историческата вражда на Иран с Русия се комбинира с по-широко усещане сред някои, че подкрепата на Москва издава често изказваното послание на Ислямската република, че тя стои срещу големите световни сили. Зохрех Ахмади, майка на две деца в квартала Сарчешме в центъра на Техеран, коментира пред изданието:
„Трябва да помогнем на потиснатите хора в Украйна, тъй като подкрепяме хората от Палестина и Йемен, просто защото са насочени към силите. Една сила на тормоз убива деца и жени в Украйна.“
Контролираната от държавата телевизионна мрежа на Иран, чиято англоезична услуга „Press TV“ се описва като „гласът на безгласните“, се доближава до руските разговори. Той използва евфемистичния термин на Москва „специална операция“, за да опише първите дни на войната. Историите, споменаващи убийствата на цивилни в Буча от руски сили, включват заглавия, които измамно го описват като „фалшива атака“ или „провокация“ на уебсайта на „Press TV“.
Част от гнева на иранското правителство към Украйна вероятно произтича от последствията от сваления от Гвардията през 2020 г. украински самолет, при който инцидент загинаха 176 души на борда. В продължение на дни Техеран отрича да е свалил самолета, преди да заяви, че войските са направили грешка, след като Иран изстреля балистични ракети срещу американските сили в Ирак в отговор за убийството на висш генерал.
Критиката на Украйна към Иран ставаше все по-директна с течение на времето. Това е нещо, което петъчната молитва на Техеран Казем Седиги спомена в проповед през март, след като Русия започна войната си срещу Украйна. Седиги заяви:
„В случая със самолета Украйна се държеше лошо срещу нас и злоупотреби с доверието ни в подкрепа на САЩ.“
Той също така се ангажира с „какъвто и да е ритъм“, често срещан както в иранските, така и в руските държавни медии – което повдига отделна тема, за да обвинява лицемерие, като отклонява разглеждания въпрос. Ето какво смята Седиги:
„Войните отнемат живота на невинни хора в Йемен и Сирия, но има огромна пропаганда за Украйна и това е расизъм.“
Върховният лидер аятолах Али Хаменей, който има последната дума по всички държавни въпроси, изтъкна, че неговата нация се противопоставя на „война и унищожение“, като същевременно обвинява Америка за конфликта. Той също така повдигна дългогодишно подозрение, което споделя с Путин – че САЩ, а не обикновените граждани, подхранват това, което той определи като „цветни преврати“, които подкрепят демокрацията.
За Хаменей това е спомен за протестите на Зеленото движение, последвали оспорваните президентски избори в Иран през 2009 г., които директно оспориха теокрацията, която той ръководи. Иранските служби за сигурност използваха насилие и масови арести, за да потушат демонстрациите. Но през последните години отново се появиха вълнения по икономически проблеми. За Путин именно Оранжевата революция в Украйна от 2004 г. и нейното по-късно протестно движение на Майдана изместиха политиката Виктор Янукович, наклонен към Кремъл.
Но други от иранската шиитска теокрация изразиха загриженост относно позицията на Техеран по отношение на войната. Мохсен Аминзаде, бивш заместник-министър на външните работи при президента-реформатор Мохамад Хатами, който по-късно беше затворен след оспорваните избори през 2009 г., стигна дотам, че нарече позицията на Иран „много лоша“ в скорошно интервю.
„Това беше вероятно най-лошата, най-пасивната позиция на иранската дипломация от 1979 г. насам“, сподели наскоро Аминзаде пред месечното списание Аяндех Нагар.
Наскоро по улиците на Техеран 17 души пожелаха да говорят с журналист от Асошиейтед прес за войната, а други отказаха. От тях 12 подкрепиха Украйна, трима повториха официалната позиция на Иран и двама подкрепиха Русия.
„Подкрепям Украйна“, категоричен беше 26-годишният компютърен програмист Саджад. Подобно на други, той проговори пред медиите при условие, че бъде идентифициран само по собственото си име от страх от репресии.
„Руснаците убиват невинни хора за нищо. Защо да мълчим?“
Пенсиониран ирански капитан Мехрдад нарече причините на Русия за войната „нелепи“ и подобни на тези, използвани от иракския диктатор Саддам Хюсеин, за да започне кървава осемгодишна война срещу Иран през 80-те години. По това време Саддам посочи подкрепата на арабското малцинство на Иран в богатия на петрол югозапад като оправдание за инвазията си. 75-годишният Мехрдад заяви:
„Това е кражба на причините на Саддам да атакува Иран, възможни заплахи от революционен Иран и подкрепа на етническа група. Чрез това извинение всяка страна може да атакува други — дори Русия“.
Али Немати, 64-годишен пенсиониран учител, похвали Путин като „много смел“ за предизвикателството към НАТО, което също е нова грижа на твърдолинейното правителство на Иран при Раиси. Иран обаче живее спокойно до Турция, която се присъедини към НАТО през 1952 г. Немати изрази категоричност:
„Иран трябва да подкрепи Русия, тъй като е сам в борбата си срещу империализма.“
Въпреки това, в своето имперско минало Русия води множество войни срещу Персия, която отстъпва територия на царя. Русия нахлу в Иран заедно с Великобритания през Втората световна война, за да осигури петрол и търговски пътища във войната си срещу Германия. След войната Русия отказа да напусне, което предизвика първата глобална криза на новосформираната Организация на обединените нации.
Този спомен не е избледнял. Краткото използване от Русия на иранска въздушна база на фона на войната в Сирия, в която и двамата подкрепиха враждебния сирийски президент Башар Асад, по подобен начин предизвика широко разпространен гняв.
Сега Иран може да се чувства като покер чип в по-широка игра, а не като играч на геополитическата маса. Внезапното искане на Русия за гаранции за облекчаване на санкциите хвърли в хаос преговорите във Виена относно разкъсаното ядрено споразумение на Иран. Искането на Русия изглежда е отслабнало, докато сега изглежда, че американските санкции срещу гвардията остават последното препятствие.
Иранците забелязаха завоя на Русия. В редакционна статия от март консервативният всекидневник „Jomhouri Eslami“ пише:
„Това, че Путин направи стратегическа грешка и изпрати сили в Украйна и сега се дави в украинско блато, не може да бъде (логична) причина Русия да вземе сделката като заложник.“
Таксиметровият шофьор Абас Наджафи предложи на Иран да стои настрана от всичко това заедно. Ето какво смята той:
„Това не е нашата война. Това не е наш проблем. Сега сме под санкциите на САЩ и не трябва да търсим повече главоболия.“
