Стотиците нотариуси и частни съдебни изпълнители разполагат с концесия в България. Държавата ни е преотстъпила своите ключови правомощия, които, ако бъдат осъществявани недобросъвестно, могат да съсипят живота на българските гражданите и бизнеса им. В продължение на години не са един и два случаите на недобросъвестни изпълнители, тъй както няма осъществена ДДС измама без участието на данъчен, така няма и имотна измама или кражба на фирма, при която някой нотариус да не е действал небрежно или умишлено.
Още през 1910 година в Министерството на правосъдието е бил създаден инспекторат, който да следи за правилното управление на службата на съдебните инспектори, инспектора на нотариусите и инспекторите на съдиите изпълнители. Тази институция съществува и до днес. В България действат две ведомста за контрол на правните професии. Едната е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС), чиято дейност по контрол на магистратите е до някаква степен публична. Работата на Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, който контролира голям брой различни правни професии като съдебни изпълнители, нотариуси, съдии по вписванията, синдици и други, която потъва в пълен мрак.
На сайта на правосъдното министерство няма нито един публичен отчет на този вид контрол, но няма и данни колко са съдебните инспектори или поне кой е главният съдебен инспектор. Под контрола на инспектората влизат общо около 1600 души, работещи като държавни и частни съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, длъжностни лица по регистрацията в Търговския регистър, нотариуси, синдици.
Честа е практиката на някои частни съдебни изпълнители (ЧСИ) да пропускат да приложат определен набор от документи към поканата за доброволното изпълнение, която връчват на длъжниците си, като по този начин нарушават правата им. Това става ясно при сравнение на покани от няколко различни частни съдебни изпълнители с одобрения с наредба на Министерството на правосъдието образец на покана за доброволно изпълнение.
Това води до съществени последици за хората, които не са запознати с правата си. С невръчването на заповед за изпълнение от страна на частния съдебен изпълнител, длъжникът се лишава и от друго свое право – да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение. Върховните съдии са категорични, че към поканата за доброволно изпълнение винаги се прилага и препис от заповедта за изпълнение. Но заедно с това трябва да бъде връчена и самата заповед, което е отделно действие и важи единствено по частното гражданско дело на Районния съд, който е издал на заповедта.
Съдебният изпълнител се задължава да изпрати на съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта. По този начин се доказва кога срокът за обжалване е започнал да тече и кога ще приключи. Съдът е категоричен, че срокът тече от момента на връчване, а това че длъжникът е разбрал за съществуването на заповед без да я е получил покана, означава, че срокът за обжалване не е започнал.
От редакцията на Искра.бг се свързахме с трима частни съдебни изпълнители, за да ни обяснят тяхната дейност и практика в такива случаи. Това са Петко Стефанов Илиев от Пловдив, Миглена Стоянова Минкова от Сливен и Павел Иванов Георгиев от Сливен. Първите двама ни отказаха коментар с претекста, че не сме юридически компетентни. Господин Павел Илиев обаче ни обясни, че без конкретно дело не може да ни даде информация за тяхната практика. Все пак той уточни, че ако има недоволни по определени дела е нужно да си наемат адвокат и да се разгледа по правов ред казуса. Той уточни:
„Когато при съдебния изпълнител се образува дело, по закон за всяко едно изпълнително действие, той трябва да уведомява длъжника. Ако длъжникът не може да бъде намерен, трябва да се назначи условен представител. Моята дейност е, аз да изпълня решението на съда, което решение е с редовно издаден изпълнителен иск и в най-общите случаи е да се изпълни някакво парично задължение. Аз трябва да изпълня решението на съда, ако има някакво имущество да го продам, ако няма, то тогава няма какво да се вземе. Постоянно към нас има множество жалби, защото хората не са компетентни и затова трябва да ползват услугите на адвокат. Защото може да имат и нарушени права. Моите задължения са да водя изпълнителното производство по закон и за всяко едно изпълнително действие да уведомявам длъжника. Дали ще събера парите или не, не се знае.“
Павел Георгиев разясни, че когато длъжникът почине по закон ЧСИ-тата го констатират по делото и наследниците му стават длъжници на неговите задължения. Той посочи, че децата имат права и могат да се откажат от наследството си. Това се случва само при смърт от страна на родителя, иначе през останалото време, те не носят отговорност за неговите задължения.
