В четвъртък, 7 ноември, в МРРБ предстои среща между министрите на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова и на околната среда и водите Петър Димитров с областния управител на Плевен Николай Абрашев и кмета на града д-р Валентин Христов. На нея ще бъде обсъдена кризисната ситуация в Плевен и Ловеч.
МРРБ следи внимателно ситуацията с водоснабдяването в цялата страна. Припомняме, че се взе решение да се размрази проектът за изграждане на яз. „Черни Осъм“ за Плевен и Ловеч. Освен това до края на годината трябва да приключи строителството и да започне първоначалното завиряване яз. „Луда Яна“ и пречиствателната станция за питейни води към него. Изготвя се анализ за Южното Черноморие като се търсят най-ефективните варианти за справяне с кризата.
Продължава изпълнението на проекти за рехабилитация на стари, както и за търсене на нови водоизточници за алтернативно питейно-битово водоснабдяване. Работи се усилено и за съществено намаляване на загубите по ВиК мрежата.
В резултат от понижено количество валежи, намален дебит, повишената сезонна консумация на вода, високите температури, липсата на резервни водоизточници, остаряла ВиК инфраструктура в много населени места, въпреки методичните усилия на централната и местна власт за подмяната й – всичко това води до необходимостта от ограничаване на потреблението на вода в отделни райони, в цялата страна. Обръщаме внимание, че осигуряването на вода за питейни и битови нужди на населението, чрез съвременна ВиК инфраструктура е свързано с цялостното управление на водния ресурс на страната.
Част от решенията за подобряване на ефективността и контрола е чрез осигуряване на резервни водоизточници и приоритизиране на стратегически язовири, които трябва да се построят или рехабилитират, за да се гарантират водните запаси на страната за решаване на проблема с водоснабдяването на населението.
Конкретните мерки, които се предприемат от ВиК дружествата за намаляване на физическите загуби, както и за коректното им отчитане, са:
• реконструкция на водоснабдителните мрежи;
• обособяване на водомерни зони – водопроводна мрежа с дефинирани граници, за която се измерват: количеството вода, която влиза и/или излиза от зоната, както и налягането на вход и/или изход зона;
• монтиране на водомери и разходомери на вход населено място и на водоизточници, с цел по-точното и обективно измерване на подаденото количество вода;
• всяко дружество разработва програмата за активен контрол на течовете. В нея се предвижда ежегодно обследване на водопроводите, като за целта се създават екипи, използващи съвременна техника. Програмата е насочена главно към амортизираните водопроводи от етернит и стомана, където загубите са най-големи.
Всяка седмица в МРРБ и „Българския ВиК холдинг“ ЕАД се получава информация от управляваните от холдинга ВиК оператори за населени места, в които се налага въвеждане на режим на използването на вода за питейно-битови цели. Режимите са за кратки периоди от началото на юни. Водоподаването се прекъсва по възможност през нощните часове. В засегнатите места при необходимост се осигуряват цистерни и водоноски с питейна вода. Информацията се публикува регулярно на интернет страницата на министерството.
МРРБ приоритетно придвижва проектите по отделните програми, които касаят управлението на водите. Отново припомняме, че Инвестиционната програма за общински проекти по Приложение 3 на Държавния бюджет е най-бързата мярка за реконструкция на ВиК мрежата и изграждане на довеждащи водопроводи.
Позиция на „Напоителни системи“ пред Искра.бг относно водоснабдяване от язовирите
