Хати Маронджей се е заклел, че никога няма да се ваксинира срещу COVID-19, след като пастор го е предупредил, че имунизациите не са безопасни, съобщава “Асошиейтед прес”. Сега, 4 месеца след като първата партида ваксини пристигна в Зимбабве, 44-годишният уличен търговец на електронни елементи е отчаян, че не може да се сдобие с ваксина. Всеки път, когато посещава клиника в столицата Хараре, му се казва да опита отново на следващия ден.
“Оставам разочарован и се страхувам”, каза той и допълни:
“Винаги съм на места с много хора, говоря, продавам на различни хора. Не мога да се заключа вкъщи.”
Чувството на страх нараства в някои от най-бедните държави в света, тъй като случаите на вируса се увеличават и по-заразните варианти набират скорост на фона на пагубния недостиг на ваксина.
Кризата разтревожи служителите в общественото здравеопазване, заедно с милионите неваксинирани, особено онези, които се трудят и са част от сивата икономика, която не се ползва от книги, живеят ден за ден и плащат пари в спешни медицински ситуации. С отделенията за интензивно лечение в градовете, обзети от пандемията, тежката болест може да бъде смъртна присъда.
Африка е особено уязвима. Неговите 1,3 милиарда души представляват 18% от световното население, но континентът е получил едва 2% от всички дози ваксини, прилагани в световен мащаб. А някои африкански държави все още не са сложили нито една ваксина.
Здравните експерти и световни лидери многократно са предупреждавали, че дори богатите нации да имунизират всички свои хора, пандемията няма да бъде победена, ако вирусът бъде разрешен да се разпространи в страните от ваксина.
“През цялата тази пандемия казахме, че не сме в безопасност, освен ако всички не сме в безопасност”, каза Джон Нкенгасонг, камерунски вирусолог, който ръководи Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията. Той добави:
“Ние сме толкова силни, колкото най-слабото звено.”
Зимбабве – страната, която наложи нови мерки за блокиране поради рязкото нарастване на смъртните случаи и като цяло случаите в страната с над 15 милиона души, използва малко над милион от 1,7 милиона дози, обвинявайки за недостига градските райони за логистични предизвикателства.
В центрове като болница Париренятва се образуват дълги опашки, за разлика от преди месеци, когато властите молеха хората да се ваксинират. Мнозина са разтревожени, когато настъпва зимата, а вариантът, идентифициран за първи път в Южна Африка, се разпространява в Хараре, където млади хора се тълпят в къщи за залагания, някои с маски, висящи от брадичките, а други без.
“Повечето хора не носят маски. Няма социално дистанциране. Единственият вариант да се предпазя е ваксина, но не мога да се добера до нея”, каза Маронжей.
В началото на пандемията много силно обеднелите страни със слаби здравни системи изглежда са избегнали най-лошото. Това се променя обаче. В Замбия, където кампанията за ваксинация е спряла, властите съобщиха, че в страната свършва бутилирания кислород. Болни хора, чиито симптоми не са тежки, биват връщани от болниците в столицата Лусака.
“Когато стигнахме до болницата, ни казаха, че няма място и съответно легло за нея”, каза Джейн Бваля за своята 70-годишна баба.
“Казаха ни да се справим с болестта от вкъщи. Така че току-що се прибрахме у дома и се опитваме да ѝ дадем, каквото и да е лекарство, което може да подобри симптомите.”
Уганда също се бори с рязкото увеличаване на случаите и наблюдава множество варианти на вируса. Властите съобщават, че вирусната вълна заразява повече хора на възраст между 20 и 30 години.
Отделенията за интензивно лечение в столицата Кампала и около нея са почти пълни, а Мисаки Уайенгера, лекар, който оглавява комитет, съветващ правителството на Уганда, казва, че някои пациенти “се молят някой да се предаде”, за да могат да получат легло в интензивно отделение.
Много угандийци се чувстват безнадеждни, когато виждат грандиозните медицински сметки на пациентите, излизащи от интензивно лечение. Някои разчитат на смеси от варени билки, за да се защитят от заразяване. В социалните медии предложенията включват лимонена трева и малки цъфтящи растения. Това обаче породи страх от отравяне.
Президентът на Уганда Йовери Мусевени наложи нови ограничения този месец, които включваха затваряне на всички училища. Но той избегна крайните мерки за блокиране от миналата година, като заяви, че не иска да навреди на поминъка на хората в държава с огромен неформален сектор.
За козметиците, ресторантьорите и продавачите на претъпкани пазари на открито, които се борят да поставят храна на масата, заплахата от COVID-19 може да е голяма, но да вземеш дори почивен ден, когато си болен, е трудно. Тестването струва от 22 до 65 долара, което е непосилно за работническата класа.
“Освен ако не се чувствам много зле, не бих пропиляла всичките си пари, за да отида и да се тествам за COVID”, споделя Айша Мбабази, сервитьорка в ресторант близо до Кампала. 28-годишната жена се уплашила преди седмица, че е билна, отбелязвайки, че инфекцията с COVID-19 може да ѝ коства работата, ако работодателят разбере. Тя обаче също не може да се добере до ваксина.
“Наистина исках ваксината, защото с нашата работа по всяко време можете да получите COVID”, каза тя. “Дори само да докоснете менюто.”
Д-р Иън Кларк, който оглавява болница в Уганда, казва, че докато търсенето на ваксини нараства сред колебаещите се преди това, “недостатъкът е, че не знаем кога и откъде ще получим следващата порция” имунизации.
Африка е регистрирала повече от 5 милиона потвърдени случая на COVID-19, включително 135 000 смъртни случая. Това е малка част от дела в света, но мнозина се страхуват, че кризата може да се влоши много повече. Близо 90% от африканските държави са готови да пропуснат глобалната цел да ваксинират 10% от хората си до септември, според Световната здравна организация.
Един от основните проблеми е, че COVAX, проектът за доставка на ваксина в бедните краища на света, подкрепен от ООН, е изправен пред сериозен недостиг на ваксини.
На фона на недоволството в световен мащаб за разликата между хората, които не разполагат с тези, които не могат да се доберат до тях, САЩ, Великобритания и другата група от седем богати държави се договориха миналата седмица да споделят поне 1 милиард дози със затруднени страни през следващата година, като доставките започват през август. Междувременно много от бедните държави в света чакат и се притесняват.
В Афганистан, където приливът заплашва да срине разрушената от война здравна система, 700 000 дози, дарени от Китай, пристигнаха през уикенда и след часове “хората се биеха помежду си, за да стигнат до предната част на линията”, заяви здравното министерство с говорител д-р Гулам Дастагир Назари.
Приливът на ваксини е забележим в държава, където мнозина поставят под въпрос истинността на вируса и рядко носят маски или спазват социална дистанция, често подигравайки се на тези, които го правят.
В края на май приблизително 600 000 афганистанци са получили поне една доза от ваксината или по-малко от 2% от населението от 36 милиона е имунизирано. Но броят на напълно ваксинираните е малък – “толкова малко, че дори не бих могъл да кажа никакъв процент”, казва Назари.
В Хаити болниците отблъскват пациенти, тъй като страната очаква първата си доставка на ваксини. Основната доставка чрез COVAX беше отложена на фона на загрижеността на правителството относно страничните ефекти и липсата на инфраструктура, която да поддържа дозите правилно охладени.
“Излагам се на риск всеки ден”, казва Начелин Назон, 22-годишна продавачка, която пътува с пъстър, претъпкан автобус, за да работи в магазин за дрехи в столицата на Хаити, Порт-о-Прен, защото това е всичко, което тя може да си позволи. Жената споделя, че носи маска и мие ръцете си. Ако ваксината стане достъпна, тя е категорична:
“Вероятно ще бъда първата на опашката, която ще я получи.”
