Регионалният исторически музей /РИМ/ във Велико Търново ще гостува на Народно читалище „Наука-1870“ в Ново село с мобилната изложба „По стъпките на отче Матея и неговите сподвижници“. Поводът – Денят на народните будители и 195 години от рождението на Матей Преображенски, уточняват от пресцентъра на културната институция.
Музейната експозиция представя на 8 табла от живота и дейността на възрожденският просветител, книжовник, революционен деец и лечител. Към нея са включени движими културни ценности – оригинални снимки и вещи на съратници на Матей Преображенски – Стефан Стамболов, Тодор Лефтеров, Бачо Киро Петров; негови авторски книги и кожените дисаги за пътуващата книжарница с революционна литература по градове и села.
Мобилната изложба ще бъде открита в 11:00 часа утре в малкия клуб на Народно читалище „Наука-1870“ и ще гостува на жителите на селото до 13 ноември.
Моно Петров Сеизмонов /известен с прозвището Миткалото/ е роден в с. Ново село, Търновско през 1828 г. Остава сирак на 9-годишна възраст и е принуден да стане ратай, а по-късно послушник в Дряновския и Преображенския манастир. Приема монашество през 1848 г. Непрестанно учи и се самообразова. Неспокойният му и вечно търсещ дух го отвежда в Атон през 1851 г. Завръщайки се в родния край за кратко време той учителства в Балван махала (дн. с. Ветринци) и Ловни дял, Габровско. Пребивава в Преображенския и Троянския манастир. Попаднал под влияние на старата книжовна традиция създава ръкописен сборник със събрани слова на Ефрем Сирин и Григорий Синаит. Следва втори продължителен престой в Света гора и пътувания до Цариград, Йерусалим, Русия и Влашко.
През 1861 г. Матей Преображенски се озовава в Белград и заедно с други патриоти постъпва в Първата българска легия на Раковски. Натрупал познания и богат жизнен опит по време на дългите пътувания се отдава на книжовна дейност. Съставя религиозно-нравоучителни книжки на достъпен говорим език, шест от които издава в периода 1867–1872 г. В тях се обявява срещу чуждата религиозна пропаганда и призовава против невежеството и суеверията. Сам пътува по градове и села и разпространява просветни и революционни идеи, чрез книгите, бунтовните вестници и революционната поща.
През 1870 г. е привлечен към изграждането на Търновския революционен комитет и Вътрешната революционна организация. Като един от най-близките помощници на Васил Левски обикаля страната, създава местни комитети, изпълнява пропагандни и куриерски задачи. Като монах и книжар е твърде полезен за прикриване на конспиративното дело на апостолите. Често придружава Левски в обиколките му из българските земи. След гибелта на Апостола работи за съживяването на комитетите в Търновско и Старозагорско през 1873 – 1874 г. и по подготовката на бъдещото въстание.
Оригиналната личност на Миткалото остава в паметта на съвременниците му с разностранните идеи, влечение към техниката и самобитната дарба на изобретател. При престоя си в Атон прави опити да изгради самодвижеща се мелница, използвайки енергията на морските вълни. По-късно създава оригинална водна помпа, модел на пушка и механизъм за вечен календар, който е рисуван върху стена в училището в с. Михалци през 1870 г. Разпространява познанията си за лечебни билки и народна медицина сред населението.
Матей Преображенски умира внезапно от възпаление на ухото през месец март 1875 г.
В знак на признателност към делото му през 1926 г. в родното му село е издигнат паметник-мавзолей, по проект на търновеца Леон Филипов, с пари и труда на местните жители.
